Здравей EasyDoesIt = S ot Boston!

Специално се отбих, за да видя дали ще удържиш на обещанието си! Не, не се съмнявах, а по-скоро исках да се появиш. Ти си нещо ново за мен и имам усещането, че ще си ми полезен, приятелю! И не само на мен.

Моля те, не си мисли друг път да изхвърляш българското през прозореца, макар и това да е само една .... клавиатура! И на мен често ми идва на ум да я изхвърля, но само клавиатурата. Има и при мен моменти, при които едва се сдържам да го направя и това също , съзнавам го, е проява на моето тежко заболяване. Също като теб и аз участвам във филми и "режисьорите се сменяват постоянно и епизодите започват да се редят един подир друг..."
Втакива критични моменти ПРЕДИ ДА ПОСТЪПЯ В АА винаги си мислех и си го подарявах, "заслуженото" ... едно, само едно..., само едно малко...
Сега при мен това не действа. Действат други инструменти. Свързани са със взаимоотношениеята ми тук с тези прекрасни хора, с членовете на моя клуб от АА.

"Тежките моменти" и при мен са същите - моменти на еуфория, задоволство и тези на самосъжалението, обидата...
Имам какво да ти споделя по така повдиганите от тебе въпроси. Развам се например, че ти имаш спонсор, който те разбира и дори е готов "да ти налее чашка", за да си поговори с теб, за твоите болки, за тревогите и страховете ти. Дори ти завиждам. И не ти размахва пръст - нали? Не ти натяква колко много стъпки е изминал и колко по стъпките се е изкачил. Дори се е излекувал!? Готов е дажи и в 13-та стъпка да прескочи!?
Спонсорите при нас в ВГ са дефицитна стока, а доколкото се появяват, са самозванци. Чуждоземци. Имах такъв, но беше на хиляди километри от ВГ. Много му вярвах, разкрих му много тайни за себе си, после се скарахме и сега използва моите слабости, за които само той знае, за да ме предизвиква, уязви. При вас има ли такива спонсори, може ли да съществува такова спонсорство - виртуално?
Ще ти задам същият въпрос: "E, какво мислиш за тези разсаждения на една бедна, [страдаща А глава]?
Приятен ден!