Здравейте, вече три дни не пия и се чувствам някак щастлива. Съзнанието ми се прояснява искам да правя съвсем други неща. Даже бирата в хладилника не ме изкушава и спокойно си взимам безалкохолно. Мисля си за полезни неща, които бих свършила. А днес мъжа ми ми каза, какъв прякор съм имала - не искам да го казвам. Неприятно ми стана, но после си казах : какво пък, важното е оттук нататък аз да съм добре ида не употребявам алкохол, пък то на хората устата не можеш да ги затвориш. Даже не питах кой му го е казал, все пак мисля че това е някой" доброжелател" и защо да се затормозявам допълнително?И все пак човек се съобразява донякъде с мнението на околните. Вярно е че ми нямат доверие, но какво да се прави сама съм си виновна. Все пак си мисля че понякога и някой близък има вина, за да станем ние такива. Не се оправдавам, може и да не съм права. Но като знам, че 20 години съм живяла доста ограничена откъм свобода и психически тормозена..
Но наистина вярвам че с помощта на лекарства и едновременно с това с промяна на навици, хранене, работа ,почивка и търсене на духовното коренно ще се променят нещата. Благодаря, че Ви има. Иначе нямам никаква подкрепа отникъде. Даже и от близките.