|
|
| Тема |
 Re: nova [re: radostina] |
|
| Автор |
Aня (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 29.07.07 11:57 |
|
|
|
Здравей Радостина.
Много ме развълнува твоят разказ.
Наистина, би могъл човек да сигне до извода, че си обречена на пиене.
С тази баба, алкохолизирала детето заради бабешките предразсъдъци за кръвчица (Е, това ме ужаси направо! Имах един пациент, двайсет-и няколкогодишно момче, чиято баба му е давала на 3 год. водка за приспиване... Но тук бабата, както и цялото семейство си е била алкохоличка и го е правила за собственото си егоистично удобство, а момчето е в момента пълен алкохолик с умствено и емоционално развитие на осемгодишно дете... Но при теб туй винце за кръвчица било май от любов и грижа!...)...
С тези интелигентни родители, нашиващи се зверски “от стрес”, вечно скарани, вероятно по същия повод...
С тези приятели, които имат да ти предложат единствено съвмесно поркане като форма на приятелска близост...
С този мъж, който се развежда вместо да помогне...
Егати живота!...
Но. НО!
От кого зависи качеството на твоя живот?
Знаеш ли, аз преди 12 години успях да разбера, че животът ми зависи ОТ МЕН. Не от родители, приятели, работодатели... Само от мен.
Животът ми ще е осран само и само когато аз си го осера. Никой друг не може да го направи. В това съм абсолютно убедена.
Верно, другите хора могат да ми го направят живота по-лесен или по-труден, по-радостен или по-нервен. Но като цяло само от мен зависи.
Но това можах да го рабера чак след като се лиших от тази бутилка бира в ръка, с която толкова често посрещах деня.
Оттогава не пия.
Оттогава животът ми е хубав. Въпреки всичко и всички.
| |
| |
| 
|
|
