Тези дни попаднах на една друга притча, донякъде също “жабешка”, затова ще я разкажа в тази жабешка тема. Сетих се днес за нея покрай дискусиите около зависимост, съзависимост и пропаст между тези два свята...

На един скорпион му потрябвало спешно да мине през реката, но нямал как да го стори сам. Видял една жаба, която се канила да скокне във водата и я помолил да го понесе на гърба си през реката. Жабата казала: няма да го направя, защото ме е страх, че ще ме ужилиш по пътя! Скорпионът започнал да я увещава: няма да го направя, да не съм идиот, та нали ако те ужиля, и аз ще потъна в реката...
Жабата се е съгласила, взела скорпиона на своя гръб и зплувала с него. Когато стигнали до средата на реката, скорпионът внезапно с всичка сила ужулил жабата. Тя, умирайки, попитала: защо си го сторил?... Скорпионът, давейки се, отвърнал: ами, такава ми е природата...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите