"Понякога аз използвам като медитационен фокус лаещото куче на съседа. Въпреки че слушането на непрекъснатия кучешки лай може да бъде дразнещо, когато се съсредоточа просто върху звука, върху физическото уещане на всяко джавкане, без да мисля: "То не трябва да лае" или "Защо не е по-тихо?!" - шумът повече не ме безпокои. Като премествам фокуса си, кучето, за пореден път, става мой учител, вместо мой мъчител."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите