Много Ви благодаря за подкрепата. Вярвам че ще имам сили да се откажа от порока. Днес в 11 ч. пих 1 л. бира, въпреки че не ми се пиеше. Не си купих повече, въпреки че се изкушавах, но си представих като си дойдат децата ми и пак ще ме намерят легнала, се стегнах, освен това постоянно бях във форума, пък и свърших някоя и друга работа, въпреки че малко с нерви я върших. Чувствам някаква болка и мъка, че съм такава. Срам ме е че хората от блока ме знаят каква съм, но в един момент си казвам че по-добре да забравя срама и да мисля как да изкарам деня благотворно за мен и за семейството ми.
Дано да успея. Благодаря Ви!