Стискай зъби приятелю, а ние ти стискаме палци! Когато имаш сили, прочети моята история, как аз ядосан на себе си, взех окончателното решение да спра с алкохола.
Нека да я кръстим "ЗА МУСТАЦИТЕ..."
Една вечер, миналата година, към 19.00ч. се прибирах от работа. Случайно срещнах един колега, доста по- ниско в йерархията. Приятен, скромен и възпитан човек. В работата, нищо му, но той се отличаваше с изключителните си мустаци, засукани и явно много добре поддържани. Та поздравихме се и той плахо ме покани да се почерпим у тях, защото му докарали от село великолепна ракия, а живеел на следващата пряка. Аз първоначално отказах, защото категорично избягвах рисковите ситуации, особено с подчинени. Но той настоя и аз приех. Колегата ме представи на съпругата си и тя видимо смутена, но много чевръсто, нареди масата. Всевъзможни мезета и най- важното, в средата, литрова бутилка от лимонадено шише със споменатата ракия. После тя любезно ни остави сами в хола, като продължи в кухнята да приготвя вечеря за "високия гост".
Горкият домакин, той не пиеше, тоест както се казва "пие само за адет". Но нали има гост. А гостът в един момент пое функциите на домакин и сам наливаше. Колегата се напи. Пред смутената си съпруга започна да ме прегръща, да се опитва да пее, да обяснява за уважението и т.н. Дойде моментът, когато аз се извиних, че става късно, и си тръгнах, оставяйки недокоснатата вечеря, празната бутилка, развеселения колега и натъжената му съпруга.
На другия ден, в кабинета ми се почука и влезе той- със съсипан вид, дълбоки сенки под очите и ... без мустаци. Започна с някакво неловко извинение, цяла нощ не спал, колко се бил изложил, как жена му не спряла да го укорява - "Като не можеш да пиеш, не пий, виж г- н началника, на човека не му личи "
Аз вече бях"закусил" и всеопрощаващо измърморих нещо от рода, че на всеки може да се случи...и го попитах за мустаците. Оказа се, че всяка сутрин им отделял около 15 мин. Така и днес, но с треперещата си ръка изпуснал ножчето, после се опитал да коригира стореното, отляво, отдясно, та до голо.
Изпитах такава искрена омраза към себе си и пустото пиене, че буквално дни след този случай, приключих с алкохола. Как съм се чувствал, съм писал някъде из форума, но минава приятелю. Затова и днес няма да пия.