Аз си ги резюмирах тези стъпки още като: разбрах - повярвах - реших.
Разбрах, какъв и къде ми е проблемът. Че е в мен, не извън мен.
Повярвах, че има някаква надежда за мен, въпреки безсилието ми.
Реших да опитам да променя нещо. Да приема помощ.

Знам, че Първата стъпка според Голямата Книга може да бъде “преработена” в съвършена степен. Но винаги ми се струваше, че не и веднъж завинаги. Че колкото и честно да призная безсилието си пред алкохола, все рано или късно ще ми се поиска да го проверя, дали наистина е така... Някак си от самото начало ми се роди убеждението, че, веднъж направена, тази Стъпка трябва да я правя все отново и отново...
Всъщност, може би всички аа, които познавам, на които им се е случило да се пропият, казват, че точно това е била причината: желанието още веднъж да “проверят”, още веднъж да се опитат да си докажат, че все пак могат...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите