|
|
| Тема |
 Re: Заразна болест [re: Eми®] |
|
| Автор |
Aня (член) |
|
| Публикувано | 05.07.07 16:53 |
|
|
|
Еми, щом детето ти казва, че си най-добрата майка на света, значи е точно така! И аз съм убедена, че е така, защото знам, че децата са умни и говорят истина...
Разбирам твоята мъка и срам заради “опетняването” на дъщеря ти. Но мисля, че не си права. Детето ще е опетнено докато ТИ го смяташ за опетнено и докато ТО самото се чувства такова! Ако успеем окончателно да приемем зависимостта си като болест, за която не сме виновни, няма повод да изпитваме срам заради този факт. А щом не е срам да бъдеш алкохолик, защо да е по-срамно да си дете на алкохолик?? Разбира се: трезвен алкохолик. Пиян алкохолик има за какво да се срамува - защото прави неща, за които човек трябва да се срамува - точно толкова, колкото трябва да се срамува напил се не-алкохолик, който на пияна глава върши простотии. Нали така? И детето на пиян алкохолик (както и на пиян не-алкохолик!) има за какво да се срамува, и се срамува... Заради постъките му, а не заради факта че е болен.
Аз между другото и затова постиулирах някога, че децата ни трябва да знаят истина за нашата болест... Щом моето дете знае (беше горе-долу на годините на твоята дъщера, когато започнахме сериозно да говорим за това) какво означава това да си алкохолик, знае също, че в самия този факт няма нищо срамно. Както и във факта да си дете на алкохолик... Ако някои хора не го разбират, значи ТЕ не разбират, те не са прави...
И моята дъщеря преди около пет-шест години е имала подобни изживявания с други деца, да и казват, че майка й е алкохоличка (само че там беше обратна посока на течение на информацията: децата бяха разбрали от родителите си, защото тя и нейните връстници не го помнят - но това всъщност прави положението още по-опасно...). Отговирила (цитирам свободно): Да, знам. Мама някога пиеше, защото е болна от такава болест. Но е спряла заради мен и вече от няколко години не пие, защото много ме обича. А твоята мама какво е направила заради теб???”
После ме попита още: “Нали добре му казах??”...
Знам, че това ни се вижда трудно, и аз дълго се колебаех преди да посмея да говоря с Оля по този проблем. Но тогава за поредн път се убедих, че децата са по-умни, отколкото сме свикнали да ги мислим. Е, аз повече от ТОВА се срамувам понякога...
| |
| |
| 
|
|
