Много ме развълнува темата. Бих казала, че ми е болна тема, защото имам 11 годишна дъщеря.

Още е рано да правя прибързани изводи и заключения как се е отразило моето пиене върху близките ми, и най-вече на детето.
Дали има последствия за бъдещето развитие на дъщеря ми, до каква степен е вероятно предразположение към зависимости.

Едната ми трезва година не може да “изтрие” алкохолния отпечатък, трупан години наред. Но със сигурност мога да кажа, че моето дете ПОМНИ пияната си майка… помни как пиех всеки ден, как като не бях в състояние да стана от леглото, я карах да ходи до магазина по тъмно, за да ми купи още водка.
Сега ми казва колко я е било страх да излиза вечер самичка (на 7-8 годинки), да се качва в асансьора, със свито сърце да отива до магазинчето зад блока… но още повече я е било страх ОТ МЕН – да не се разкрещя, да не я набия.

Наскоро ми разказа, че едно от децата, с които си играят пред блока, казвало, че съм алкохоличка, а тя ме защитавала – че не пия от една година. Казва ми, че се гордее с мен, че много ме обича, че съм най-добрата майка на света. А аз се почувствах гузна… срамувах се от себе си, сетих се кое е детето, разказало за случката в парка преди 2 години, като се напих до безпаметност. И ето ти сега всички деца са разбрали, от тях и родителите им, съседите и т.н. Моето дете е опетнено. Много ми е мъчно…

Това, към което се стремя в момента, е да дам цялата си обич и топлота на дъщеря ми. Да общуваме сърдечно и приятелски, да споделя с мен проблемите си, а не на улицата (както правех аз), да ми има доверие за всичко, и аз да съм в състояние да я подкрепям в живота…
Искам го от цялата си душа, защото самата аз, като дете не съм усетила обич, топлина и ласка от родителите ми. Постоянно лъжех къде съм, с кого съм…. Те не пият, но са сдържани хора, не показват чувствата си. Майка ми е много властна жена, обича да командва, да се налага, баща ми е затворен и мълчалив… Страхувах се от тях и не можех да споделям нищо. Заеквах от притеснение…
Като дете нямаше какво да си кажа с тях и споделях проблемите си с майката на най-добрата ми приятелка. Собствените ми родители не ме познаваха добре. Интересуваше ги само шестиците в училище… нищо друго. За това, като забременях от първия път и направих аборт на 16 години майка ми щеше да получи инфаркт. За това избързах да се омъжа за неподходящ човек, защото не намирах спокойствие и семеен уют… за това още много неща станаха.

Не искам да се случи това с моето дете. Не искам да продължи веригата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите