Здрасти Аня, просто не мога да се сдържа да не разкажа нещо, което чух наскоро на сбирка на АН в София. Темата беше нещо за семейството и едно от момчетата като разказваше за себе си и своето семейство, каза нещо в следния смисъл: Когато бил съвсем малък, семейната вечеря винаги приключвала по един и същи начин - бащата му пиян се бие с майака му и накрая заспива проснат върху масата. И момчетао казва: Аз тогава мислех, че това си е живота, което виждах да се случва всеки ден и така си е нормално ...
Сега не мога да опиша как се почуствах, като го чух това. Наистина не намирам подходящите думи. Представих си, че би могло аз да съм бащата, а малкия ми син да е на мястото на момчето, което разказа тази история. И за него това да е светът.
Направо не ми се пише повече.

Редактирано от val999 на 03.07.07 23:47.