Като дете много се страхувах от училище. За една петица, родителите ми мрънкаха здраво. Трябваше да бъда перфектен. Сутрин излизах със страх.

Колко пъти съм си мечтал да бъда един свободен двойкаджия. С недостатъци. Не перфектен. Да не продължавам да нося непосилни тежести в главата си. И да продължавам и на тридесeт и три да сънувам класни работи, за които не съм подготвен.

Та този перфекционизъм се настани в главата ми. Аз бях и трябваше да бъда винаги номер едно. Трябваше да ме харесват всичките. Без изключение. Не можех да понеса някой да прояви спрямо мене неприязън, камо ли да ми се присмее. Така натискаше копчето на моята перфекция, което беше вече вложено (или по рождение го имах).

Аз продължавах да не мога да си позволя да бъда СВОБОДЕН ДВОЙКАДЖИЯ или пък ЛАРЖ-СРЕДНЯК. Не можех да си позволя да се отпусна и да се наслаждавам. Не можех да си позволя да бъда обикновено човешко същество. Стремежът към върховете беше задействан като адска машина. Всеки един човек можеше да направи с мене каквото си поиска. Само ако натиснеше правилното копче. Бях и продължавах да бъда марионетка в ръцете на другите. Всеки упрек, поглед, намерение, мисъл, кикот, дума – всичко това ме задействаше. Аз бях ВИНОВЕН. Аз бях СГРЕШИЛ. Аз НЕ БЯХ ПЕРФЕКТЕН. Всеки можеше да посочи с пръст и да ми каже – ВИЖДАШ ЛИ СЕ КАКЪВ СИ БЕЕЕЕЕЕ. ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ.

Или пък си мислех, че всички ме наблюдават и порицават. Обаче като си мислех така и аз съответно манипулирах така останалите хора. Сега почвам да прозирам, че всички сме се вплели в едни СУПЕРБОЛНИ ВЗАИМОВРЪЗКИ, от които виждам за себе си единствено измъкване – ДУХОВНАТА ПРОГРАМА НА АА.

Сега виждам свободата, която ми обеща Алки. Също така ме предупреди, че е много възможно да се обърна срещу него. За тези десет месеца видях как доста хора, с които беше постоянно, превъртяха и се опитаха да го завлекат към дъното. Дано те самите да са разбрали причините за своето поведение. Все се надявам, че някой от моите познати ще опише чувствата си към него в онези моменти, за да може сегашните наши събратя да имат шанса да се видят в огледалото. Нали така работи споделянето? Пък тука все умни, културни, учени и доброжелателни хора сме :)

Аз също се опитах да го изманипулирам, за да го накарам да играем по МОЯТА програма. Исках да го изцентря с глупости от сорта – какъв спонсор си ти, че ме изоставя! Как не те е срам! Как може така! Умирамммммм! Пък той в нито един момент не ме е изоставил, а просто аз съм изоставил Програмата. Исках чудеса. Исках вълшебното хапче. Исках пак великата дрога, която другите хора я нямат. Мдааа. Затова може би изскача в болният мозък идеята за гуруто, шефа и т.н. Все едно ще влезем в клубът на богатите, красивите и духовно благородните. Трънки.

Сега постоянно споделям на моите събратя, че не съм нищо повече от един борещ се за живота си алкохолик. Единственото, което правя, е да работя ПРОСТИЧКАТА ДУХОВНА ПРОГРАМА. Да действам. И това само мога да предам и само с това мога да помогна. Какво съм направил и как съм го направил и какво се е получило от това. Нищо повече. И работя само и единствено, за да помогна на себе си. Нямям други цели. Не съм лечител. Учител. Шеф. Мисионер. Гуру. Изобщо не ме интересува. Вече съм тръгнал по пътя на СВОБОДНИЯ ДВОЙКАДЖИЯ. Когато някой ме напада, вече изпитвам жалост. Защото виждам болестта в действие. Виждам, че този човек много си вреди. Че дава сили на болестта си и сече усърдно клонът, на който е седнал. Това виждам. Понякога виждам и бойно поле. Хвърчат куршуми. Наоколо падат мои събратя. Аз бясно се окопавам и следя откъде трака картечницата. И се чудя защо наоколо другарите си свиркат и берат маргаритки. Викам, викам, ама все едно всичко става насън. Поглежда ме някое празно око, аха, аха да се появи вътре тласък, но бързо пламъкът изгасва и почват да се броят звездите и да се обсъжда Някой почва да ми се смее, че съм се смахнал и в този момент надига весело шишето.

Ама изобщо не ми пука какво си мисли някой събрат за мене, когато недоволства и ме обвинява, че не съм такъв, какъвто той иска или очаква да бъда. Сори Майкъл. Това е на мегдана. Няма тайни, няма магии. Само бачкане. Това казват освободилите се, разказвайки простичко собствените преживявания: „Нашите истории разкриват в общи линии какви бяхме преди, какво се случи и какво представляваме сега. Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някои стъпки.

Ние се препъвахме в някои от тях. Мислехме, че можем да открием по-лесен, по-удобен път. Но не можехме. От цялото си сърце ви молим да бъдете безстрашни и да ги следвате неотклонно от самото начало. Някои от нас се опитваха да се придържат към старите си идеи и не постигнаха никакъв резултат, докато не се отказаха от тях изцяло.“ (Как действа програмата)

И да ви кажа накрая една притча,за която винаги се сещам, когато видя някой да се опитва да потопи Алки.

Двама съседи. Единият – имал магаре. Другият – нямал магаре. Този без магарето по цял ден гледа през прозореца и псува наум. Яко завижда и не може да спи. Надъхва жена си и постоянно мятат боклук през оградата. Един ден нещастникът отново гледал през прозореца как съседът му пои магаренцето и скърцал със зъби. В този момент му се явил Бог и му казал – Пожелай си едно желание, сине мой. Пичът разтреперано и със сълзи на дива радост в очите извикал – Нека умре на съседът магарето!!! В мигът, в който магаренцето се гътнало, пожелалият смъртта му се усетил какво е постигнал и какво е пропуснал. Нататък може всеки да си продължи историята както си иска. Бог да ви пази. И нека всеки си поиска магаре, а не другата простотия.