Ако не говорим за нещо, макар и случило се, то нещото не съществува. Боклука под чергата. Главата под възглавницата. Гъзът - стърчи.
Не знам защо, ама се сещам за вица за комунистическото бебе - цялото омацано в говна, обаче ухилено до ушите!

Или пък като говорим постоянно за друго нещо, макар и неслучило се, то нещото съществува.
Пропаганда.
Ако аз се мисля за Брат Пит, то най-много да прецакам някоя гимназистка. Ама когато слон се завре в стъкларски магазин, или пък лечител-психонавт реши да използва, па и подобри ДУХОВНАТА ПРОГРАМА, тогава става мазало. И за това излагане после не се говори. БонТон. Или му се сменя името. Или се отива на специализация в чужбина, за съкратен курс по лечение на КУЛТУРНИ алкохолици и наркомани и съответната вула.

Веднъж реших да си разнообразя пиенето и предложих на един авер да идем за щука. Мислех, че сред природата няма да се размажа толкоз зле, както го правех в замърсената градска (урбанъндърграунд-колко яко го казах а?) среда. Аз не съм ловил повече от триста грамова каракуда, ама така авторитетно се блещих, че човекът не можа да спи от вторник до събота. Направо заприличах на дипломиран специалист в терапевтичната сфера, който със смазващото превъзходство на необоримата и неразбираема терминология нищи синдрома на недосукалото бебе, което по тази причина след години не ще да изтърве шишето със спиритуса. Ясно е че е от кърмата, ама защо това гениално прозрение не ме лекува? Може би щото съм тъп.
Аз пък се прибрах и най-спокойно проучих в интернет как се лови щука. Воблери. Жива стръв. Блесна. Подходящи места. На дъно. На поплавък. После отидох до ловнорибарския и купих каквото трябваше. Набарах най-голямата възможна тапа. Само кит можеше да я мръдне. Купих огромни куки тройки. Олово като котва за параход. Нямаше да има грешка. Щото като дете много се дразнех да ми се влачи плувката из реката и да я местя постоянно. Пък като смятах да си пийвам покрай вира, къде ще стоя нащрек. Ако удря щуката - няма да има мърдане. Ако няма късмет - и да вися и да не вися, все същата ще е.
В съботата се раздигахме рано-рано. Още един пич беше изтръпнал от треската на приключението. Гледаха ме като антиглобалисти Че Гевара. Поведох ги срещу Ге Осем и този път победата щеше да е наша. По пътя ги загрях с няколко истории за риболов на тунджански сом и дунавска моруна. Екстрасенс не може да измисли толкоз невероятни излекувания. Минахме през един супермаркет, за провизии. Наблегнах на водката и бирата. Носих барбекю. После пичовете дрямаха край вира, а аз си изкарах страхотно. Пийнах яко. Пекох пилешки бутчета и стар лук. Разказах им още много истории. Те уловиха три уклея. Моята атомна въдица не мръдна цял предиобед. Моите авери накрая ако се изнервиха, а аз бях зейнал като змей. Толкова шумно се хилех и дрънках, че рибата трябва да се е престрашила да се покаже чак другата година. Като им казах, че в интернет съм проверил как се лови щука и че информацията е сигурна, и те позеленяха. Сменихме Тунджата с един пресевен, за да половят малко костур. Там паднах във водата и за малко да се удавя. Бях вече мат-пиян. Разказах им играта. Вече не си помислиха за риболов с мене. Като ме върнаха в града, вече бях тотално обезумял и се прибрах чак на другия ден у дома. Почти нищо не си спомням от събота вечер. Събудих се у една позната в неделя сутринта и трябваше да изчезна веднага и да се успокоя с няколко бири, щото щях да умра от угризения и срам. Няма да забравя болката, с която ме изгледа, като ме видя как панически се обличам и духвам без да смея да я погледна.
И това е леко цензурирана версия.
Нормално е Моан и Лали да изтръпват и да заключват теми, ама някак ми става смешно събратя алкохолици и други зависими да се мръщят на историята на Морския.
Морски – първо да идеш да учиш филология, защото иначе няма шанс да отърване. Или друго висшу.
Сигурно така диктува етиката.
По този повод се сещам за една друга история от ранните ми гимназиални години. Набара ме директорката да пуша в кенефа на последния етаж и ми загаси цигарата на дланта.
Тази същата ми преподаваше по учебният предмет "ЕТИКА". Оттогава тези с етикЕта на етикАта ми намирисват отдалеч.
То и в библията самият Йоан Кръстител не смеел да произнесе името на Онзи, Който идва след него и се мислел за недостоен да му завърже връзката на сандала, пък аз ли да се нарека християнин и да се направя на по-голям католик от папата.
Все пак се успокоявам, че АА не означава Анонимни Ангели, а Анонимни Алкохолици. И че в това Братство сме братя не по добродетели, а по пороци. И че тъкмо от грешките си, ще се поучим, а не от дебелите научни теории или прекрасните лекции по Морал и Етика.
И че в момента, в който видях колко съм тъп, получих шанс да поумнея; колко съм зле - да се подобря.
Само истината ще ни направи свободни!
Знам го Морския. И добре го разбирам, защото и аз бях в група, която се водеше от професионалист и който я беше нарекъл АА. Дори реклама си беше сложил във вестника на кабинета си. Сега рекламата пак седи, леко украсена. Зимата питах ли питах какво е АА и какво не е, ама тогава събратята ми мълчаха. Не им харесвал тона. БонТон да има, па ако ще и алкохолиците да не изтрезняват. Ко /ба си прауписъ/ сме им виновни, кът не са учили навремето. Хак им е да стават опитни образци за научна книга. Във форума дори има част от нея, ама никой не й обърна внимание.

Опаа.
И днеска правя една година и десет месеца сух. И по-важното - десет месеца по Програмата на АА и по стъпките на Истински Възстановяващ се 100% алкохолик. Благодаря на Бог, на Братството на АА, Програмата на АА и на моят спонсор!

"Нашата книга е предназначена единствено да прави предложения. Даваме си сметка, че знанията ни са малко. Бог ще разкрива все повече неща пред вас и пред нас. Попитайте Го по време на сутрешната си медитация какво можете да направите през всеки ден за човека, който все още е болен. Ще получите отговор, ако домът ви е прочистен. Очевидно, вие не бихте могли да предавате на другите това, което самите вие не притежавате. Постарайте се взаимоотношенията ви с Него да са правилни и ще видите, че с вас и с безброй други хора ще се случат велики неща. Това е Великата Истина за нас.
Оставете се в ръцете на Бог, така както разбирате Бог. Признайте грешките си пред Него и пред събратята си. Разчистете останките от миналото си. Отдавайте на другите това, което откривате и се присъединете към нас. Ние ще бъдем заедно с вас в Братството на Душевността и сигурно ще се срещнете с някои от нас, когато тръгнете упорито по пътя на Щастливата Съдба.
Нека Бог ви благослови и съхрани! До скорошна среща!" (Анонимни алкохолици, глава 11)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите