КОЛКО ГОЛЯМО Е НЕЩАСТИЕТО НИ

Аз наричам Кинлохард свой духовен дом. Къщичката е малка, разположена в долинка между хълмовете покрай езерото Лохард. Никога не се уморявам да се взирам към гората в далечината, със стотиците й отсенки на зеленото, отразяващи се във водите. Соколи скитници свиват гнезда върху зъберите, а чаплите бавно прелитат през езерото към огромните дървета на малкия остров. Лебедите, зелноглавите и сивите патици споделят брега с бекаси и водни кокошки, както и неколцината ловуващи пъстърва рибари. Понякога на хълмовете ми де удава да видя как елен и сърна прекосяват полянката и ако ми върви, няколко видри, заиграни по крайбрежните скали. Царува мир.
Открих Кинлохард по време на един от проточените си запои. Дори тогава красотата и спокойствието намериха път до съзнанието ми през алкохолното опиянение. Сега, когато се радвам на трезвия живот, гледам да посетя това прекрасно кътче поне два пъти годишно, за да се възхитя на делото на нашия Създател. За мене е трудно да видя красотата в изкуството. Скулптурата и архитектурата са рожби на човека и не могат да се сравнят с делата на Бога. Как можем да се надяваме да затъмним Великия майстор, който ни е научил? И колко щастливи сме ние, алкохолиците, с болест, която ни тласка да търсим възстановяването си с помощта на духовното.