|
Тема |
Re: Стъпките... [re: Eлинop] |
|
Автор |
nekoi (минаващ) |
|
Публикувано | 06.06.07 23:35 |
|
|
Здравей Елинор (това вече е ник, а не онази предишната превзета глупотевина).
Добре дошла отново тук, след като се върна и на сбирките.
Долният цитат, който ти пействам, беше ключов за мен във 2-ра стъпка
--------------------------
Мисля, че мога да ти кажа точно как да се успокоиш. И при това няма да ти бъде трудно. Вслушай се, ако искаш, в тези три неща.
Първо, АА не иска от теб да вярваш в каквото и да било. Всички дванадесет негови стъпки са само предложения.
Второ, за да изтрезнееш и да останеш трезвен, не е необходимо веднага да преглътнеш всичко от стъпка Втора. Връщайки се назад си спомням, че самият аз я възприех на части.
Трето, единственото, от което наистина се нуждаеш е да забравиш предубежденията си. Откажи се от безконечните спорове, кое е първичното - яйцето или кокошката. Отново ти повтарям, забрави предубежденията си."
-------------------
След като 7 години бях ходил на АА и понеже бях много умен и интелигентен пиенето ми ставаше все по-катастрофално, накрая реших да приема стъпките "на доверие".
На доверие за мен означаваше просто да престана да споря и да отричам каквото и да било. А там където нещо не можех да преглътна просто го оставях за по-нататък т.е. възприемах Втора стъпка на части.
Приемах на доверие, но в същото време си казвах, че никой с нищо не ме задължава да приемам т.е. правя го по свой избор и използвам собствената си воля да приема или не, а не използвам волята си да се мъча да пия контролирано или да се опитвам да не пия изобщо само с помощта на "силната си воля"
Да възприема Втора стъпка ми помогна и нещо простичко, което тогава ми подсказа Алки. Предавам ти го по мой си начин.
Елинор, смяташ ли, че ти си Бог. Ако смяташ, продължавай тогава да опитваш да не пиеш с помощта на твоята воля. Ако си Бог, би трябвало да съумееш и да не пиеш. Да ама не. И на теб не ти се получава, както и на мен не ми се получаваше.
Тогава излиза, че има някаква сила по-висша от теб. Независимо коя е тя и с какво име ще я наречеш.
Защо тогава да не приемеш, че може да ти помогне нещо извън теб, да го наречем някаква Висша сила. Ако повярваш, че тази Висша сила, ще ти помогне - още по-добре. Колкото по-силно повярваш, толкова повече ще и дадеш възможност тя да ти помогне.
В началото стигах дотук. Засега може да оставим настрана коя точно е тази Висша сила. И най-вече да не спорим и да не се опитваме да доказваме, че не съществува такава. Защото ние всъщност няма откъде да знаем със сигурност съществува ли или не съществува такава сила.
Така опростено изглеждаше моята схема. Ако някой реши да спори с нея, аз няма да споря с него
|
| |
|
|
|