Марки е малко, чисто градче с хубави къщи близо до Варшава – донякъде прилича на Симеоново край София. И ако тоя материал беше предназначен за друго място, а не за скромното ни клубче, аз бих описал всичко по различен начин.

Общинският консултативен пункт там, където се събират различни групи на алкохолици, беше за мен особено интересно място. Тук вече се забелязва загрижеността на общините в Полша относно проблемите на алкохолизма и опита им да ги решават, доколкото могат. Беше пак такова приземно underground пространство, с две-три помещения, малко тъмни, семпло обзаведени, но удобни.
Струва ми се, че ако трябва да се започне някаква структурна промяна в България, свързана с разширяването на превенцията и лечението на алкохолизма, то най-простото начало е това: създаване на съответния общински пункт /или център/ за зависимости и алкохолизъм, където да се правят консултации на семействата на засегнатите, да се провеждат семинари, сбирки на АА или терапевтични групи, работещи по програми за алкохолици и пр. Иска се някой да ходи по главите на общинарите няколко месеца наред, докато се получи помещение, компютър и телефон, после малко добра воля за първите дежурства, а другото ще дойде по-късно. Разликата е в това, че в Полша самите общини са задължени със закон да създават подобни пунктове, които стопанисва специална общинска комисия по решаване на алкохолните проблеми – не е малка разлика, но все пак донякъде е преодолима.

Проблемът ми е, че за да пиша за работата на един консултант или един психотерапевт по зависимостите и алкохолизма в Марки, аз всъщност трябва да пиша за работата на Аня и Анджей Майхер, които са си свили приказно семейно гнездо там - бях приет в него по подобаващ начин от всички членове, начело с котарака и двете кучета, които за удивление на всички даже не ме залаяха. Винаги ми е било трудно пиша за приятели, още повече, че това вече няма да е underground, а нещо много различно и далече по-интимно – в крайна сметка от един момент нататък колко струва човек проличава и по това кои са му приятелите, а аз си харесах това приятелство
- Е, какво мислиш за това, драги? – попитах ангела си, докато се почесвах с химикала по челото в тоя труден момент. – Каква да я свърша сега?
- Ами не знам – размаха хранителят пръст край ухото ми. – Ще трябва да се оправяш сам. Разправи там какво си видял, разправи и за топлите водки непременно...

Малко ме избива на смях заради първата терапевтична група на алкохолици, в която се набутах в консултантския пункт на Марки, тъй като се оказахме трима участници с едно и също име и беше бая трудно на моменти да се разбере кой на кого говори. Спомням си, че в момента там се учеха да разпознават основните състояния, свързани с моментите на пропиването. На английски в АА общностите е популярна една абревиатура, нарича се HALT, използва се и в Полша. Което означава Hungry, Angry, Loney, Tired – Гладен, Гневен, Самотен, Уморен. Това са четирите най-важни състояния, които един ориентирал се към трезвеенето аклохолик трябва да избягва. Спомням си, че един от участниците имаше проблем с гнева - някой го беше ядосал в семейството и - аха, да пропие /или пък беше пропил/. В течение на сесията стигнахме до извода, че никъде няма да намери място, на което да не го ядосват, и той се съгласи.

Един консултативен пункт на такава общинска комисия за решаване на алкохолните проблеми като тоя /Боже, как сложно звучи!/ може да върши страшно много работа и да спести мъчителното ходене по мъките, което в продължение на три-четири месеца предприе нашата група в Стара Загора, докато получи подходящо помещение за сбирките си. Там се събира и групата на АА в Марки /създадена е от Аня/. Събират се още две-три нейни психотерапевтични групи с различни цели и задачи, и често участниците от терапевтичните групи посещават и АА сбирки, дори си гостуват едни на други на годишнини и празници, има също и занималня за деца от дисфункционални семейства, води се индивидуална терапия и пр.

Сещам се за още една терапевтична група на алкохолици, в която ме допуснаха да взема участие в пункта; бяха четирима души, дори от разположението им в заличката един спрямо друг пролича кой на какъв етап е: двама бяха направили доста месеци трезвеност, а другите двама бяха дошли някак спарушени след великденските празници.
- Значи – закашля се единият така, някак плахо – аз, такова, пийнах малко, ама не ми хареса.
- Какво толкова пи, че не ти хареса? – запита го другият.
– Ами бяха две много топли водки и не беше никак вкусно. И спрях! – Тук гласът му прозвуча мъжествено, дори разряза въздуха с ръка.
И тъй, човекът не повярвал след първата топла водка, че не е вкусна, и решил да опита още една, за да се увери, което кой знае дали изчерпваше истината докрая...

В Полша съществува закон за противодействие на алкохолизма, този закон задължава общините да създават комисии и общински пунктове като тези в Марки. Съдейства и за друго, което на някой може да се стори спорно, но лично аз го приемам. На едната група в Марки беше дошъл например алкохолик, изпратен от работодателя си да посещава терапия, който можеше да се върне на работа, едва след като е посетил еди колко си сбирки и получил подпис от терапевтката си, че не е пил през тоя период. Беше свит човечец, имаше огромно количество деца – дъщери и синове - приличаше малко на баща ми, бог да го прости!
Идват и други, които са осъдени след катастрофа в пияно състояние или след някой пиянски гаф да посещават сбирки на АА или психотерапевтични групи за алкохолици. Не знам, за мен това е справедлива възможност. Не си падам кой знае колко по идеализма, щото практиката ме сблъсква непрекъснато с цялото лицемерие зад него. Но ако от 20 души осъдени или изпратени да преминат през подобни групи, четирима или петима разберат ползата и продължат да посещават сбирки на АА, това вече е огромен успех. Тогава можем да говорим за 20-25 % успеваемост. Естествено, когато пиша това, съм наясно с всички нападки, които могат да последват, но дългогодишната практика в САЩ, родината на АА, а и в ред европейски страни говори, че такъв подход е удачен и дава резултат. Да, алкохолизмът е тежко психично заболяване, но ако това психично заболяване води до престъпления, въпросът е: подлежат ли тези престъпления на съд, или човек може да се измъкне “по болест” и да продължи да си пие на свобода? Къде е границата?
Границата е точно тук: дават ти възможност или да се лекуваш, или да влезеш в затвора и да те уволнят от работа. Сам трябва да направиш избор дали си болен или здрав, могат да ти помогнат и близките. И това от една странна е хуманно, ако гледаме на алкохолизма като болест, и справедливо, ако погледнем към него и като към грях .

- Е, май че това беше – обърнах се към ангела си, когато написах тия последни редове. Той продължаваше все така да размахва криле, надвесен над компютъра ми. – В разширеното издание ще сложа и някои снимки. Мисля, че излизаш страхотно на снимките.
- Тц, не излизам. – сбърчи нос хранителят ми и кой знае защо тоя път малко се нацупи. – Знаеш ли, Новагодин, просто твоят фотоапарат има особен вкус...
Та такива ми ти работи...