Здравейте,

Аз спрях да пия в събота, малко след като пуснах мнението. Обадих се на леля ми, обясних и за какво става въпрос да си ме прибере у тях. После си говорихме до 3 часа през нощта с нея и братовчед ми за пиенето и за много други неща. Като си говоря с някой ми действа много успокояващо, самотата ме побърква.
Изкарах изключително тежка нощ, в която почти не мигнах, изцедих литри пот и имах силно сърцебиене, пристъпи на задух и кошмар в мозъчето, което продължи до към 9 часа на другата сутрин, когато започнах да се освестям, към 10 даже можех да седя прав без да ми се вие свят и да получавам пристъпи на сърцебиене, задух и напъни за драйфане, после дори хапнах малко. Леля ми се обади на една докторка още сутринта и ми даде каквито илачи трябва. После почти целият ден се проточи лежерно в правене на нищо и говорене на глупости с братовчеда и кучето им.
Вечерта премина в посрещането на нашите и разочарованието им от всичко, което се е случило, отново тежка нощ, но не като предишната чак и днес се чувствам горе-долу стабиларка.
Обадих се в работата и им казах, че утре се връщам на работа, изкарал съм си някакъв смешен болничен дето не знам дали ще мине. Доста притеснено ми е все пак, че пак отивам на това ужасно място, а и не знам до каква степен са ескалирали нещата след конфликтите дето имах с тях миналата седмица докато можех да ходя на работа. Възможно е все пак да ме уволнят , което от една страна няма да е чак толкова фатално, но от друга ще се почувствам доста непрятно, че така глупаво съм сгафил. Все пак изпитвам известна гордост от факта, че пак стискам зъби и ще отида на работа. А и на трезва глава осъзнавам, че наистина алкохолът ми е по-голямият проблем от работата, защото засяга мен, а другите каквито и дразнители и кретени да са, не мога да ги променя.
Не съм пил нищо целия ден, не ми се и пиеше. Гледах филма FACTOTUM за живота на писателя Чарлс Буковски (Хенри Чинаски), уникална пияница, чието битие и разбирания напълно се припокриват с части от моя живот. Много добър филм според мен.
Утре няма да пия. Ще прецакам евентуалния алкохолен глад за 2-те рутинни бирички в обедната почивка, като отида да се подстрижа вместо това . След работа (ако не ме уволнят сутринта още), съм на психиатъра си и после вкъщи.
В петък ми се ще да дойда за първи път на АА на Веслец, крайно време е вече, дано не се разкърдардисам преди това. През останалото време ще стискам зъби да не близвам.
Хрумна ми също така, че вече е крайно време да си седна на гъза и да напиша автобиографична книга. Тя ще е култова, не знам доколко ще има художествена стойност, но поне за тези, които ме познават ще бъде голям купон, пък защо не и за останалите. Като за 26-годишен са ми се случвали уникални простотии, а и обожавам да пиша. Освен това ще задържи интереса ми към нещо, на което мога да се посветя и да държи вниманието ми далеч от чашката, а и в работата вместо да блея по цял ден ще мога да си пиша.
Съжалявам, ако ви отегчавам с дългите си постове, но като седна пред компютъра винаги имам да казавам още и още неща.
Чао от мен засега, благодаря ви за вниманието да ме четете.