Здравей, Lodez.Имаш право, моят траги4ен и дълъг път към трезвенност, може да помогне на много зависими. аз съм една от лЮбимките на тази болест, загубила съм много неща в живота си, но съм и ено доказателство, 4е има изход..Набързо ще кажа малко за себе си. От 8 години съм в Португалия, болестта, проклетата болест ме доведе тук, някога бях ЛИ4НОСТ в България... завършила съм английска гимназия в Русе със златен медал, строителни инженерство в София с отли4ен успех, живеех в Пловдив, нау4ен сътрудник, председател на СъЮза на многодетните семеиства, избрана за районен съветник, 1994_1999, работех за една Британска Фондация, майка на 3 сина, бях и кандидат депутат, въобще делова и преуспяваща жена Само 4е...АЛКОХОЛИ4КА..Със сбъркани ДНК, и никой не знаеше моя втори свят...Докато бавно и програсивно взех да губя вси4ко..Безисходност, депресия, опит за самооубииство, страдание.. сестра ми е в Португалия много време, лекарка. когато обърках вси4ко, което можех, родителите ми решиха да ме изпратят при нея, хора нормални, мислеха; няма проблеми, няма алкохолизъм, запо4ва нов животтака ме спасиха от смъртта през 1999 година. Жива съм. Само тялото ми е пътешественник, душата не. И тук създадох проблемите. Моята компания станаха самотата, самосъжалението и...бутилката, разбира се. Скрита, сами4ка, заровена в миналото и ме4таеща за бъдещето..Сестра ми опита вси4ко, и пътешествия и болници...За 8 години само 3 пъти съм си била в България, децата ми пораснаха без мен, загубих професия, Родина, детството на децата си, влЮбвах се също в зависими тук, видях смърт, страдание, живот на улица.. Една въртележка от страдание, болка и безисходица Бях 4 пъти в психиатрия, полу4их еквиваленция на дипломата си, 4лен съм на ордена на инженерите в португалия и ... още не съм практикувала професията си тук. Аз съм лЮбимка на болестта. не зная как щеше да завърши вси4ко това: лудница или смърт, ако 1 година назад сестра ми не откри в интернет програмата минесота, и един център за ле4ение. прати ме там,взе заем от банката, ще го изплаща още 1 година...Аз бях затворена там 5 месеца.. Сега съм дипломирана алкохоли4ка, пианицаVIP. Останах да работя там...Моят гор4ив опит ми помага да давам надежда на другите. познах страданието, сега опознавам радостта). Затова вярвам, 4е тази програма ДАВА ЖИВОТ, никога не е късно, трябва само да повярваш, да откриеш Своята Духовна Сила.. Дълго се борих сама, докато по4ти не се самоунищожих....И хората, които ме оби4ат.Толкова неща ми отне тази проклета болест.. 4ак сега се нау4их да оби4ам себе си, да харесвам компанията си. И откривам, 4е животът може да бъде и хубав). бързам за влака..за моя север) Нека Силата бъде с нас
|