Явно в този спор се изгубиха някъде основните истини за проблема, или просто не си ги забелязала, затова ги излагам тук:
1. ПРАВЯ РАЗЛИКА между терапевтичните програми и Духовната общност на АА. Всичките ми изказвания го показват. Те са два РАЗЛИЧНИ и взаимно ДОПЪЛВАЩИ СЕ (а не противоречиви, борещи и изключващи се!) начина за помагане. И двата МОГАТ взаимно да се подпомагат, с цел да се помогне по-ефикасно и на повече хора.
2. В описания в тази тема модел на сътрудничество всички групи АА са напълно АВТОНОМНИ и професионалистите изобщо не се месят в работата им.
3. Сътрудничеството се осъществява по следни начини:
- в терапията се използва концепцията на алкохолизма като болест, изработена от АА, и се посочва философията на АА като основа за вътрешна промяна, необходима за по-нататъшно здравеене (значи: предават се основни идеи на АА, като навсякъде се подчертава, че ТОВА СА ИДЕИТЕ НА АА)
- предоставят се условия за развиване на дейността на АА и АН в здравни заведения (както в Раднево и в Канбера - напълно самостоятелно) и общински институции - помещения, които групите АА ползват безплатно заедно с цялото обзавеждане, ток, вода и т.н. На тези сбирки идват свободно и хората отвън, също и такива, които не са били и нямат намерение да стават пациенти на терапевтичните заведения.
- пациентите от тераевтични програми се препращат и насочват към групи АА и АН- това е основен път, по който хората стигат до тях. Затова има толкова много групи и толкова много аа, и толкова много трезвеещи алкохолици (сравнение с България, където от самото начало профсионалистите и АА ВЗАИМНО са се озъбили насреща, и където я има, я няма 10 групи за 15 години, може би дава понятие колко е важно това сътрудничество и колко е вредно “озъбеното становище”...)
- една част трезви алкохолици, които имат желание и съответен потенциал, се подготвят да стават профсионалисти, които са в състояние да съчетаят получените знаниа и умения със собствен опит в работа по 12 Стъпки и по този начин да помагат по-ефикасно. Извън професионалната си работа тези хора остават активни членове на АА, където процедират съгласно Традициите.
4. Никой не се насилва да участва в терапия, няма принудително лечение (освен за малолетните), всеки има право на избор.
5. Тук също аз нищо НЕ НАЛАГАМ, още повече НЕ ПЛАША никого с нищо. Никъде не съм казала, че някой е длъжен да следва този пример. Това, че упорито се опитвах (минало свършено, повече няма) да обясня същността на този подход, е само отчаян опит да го избърша от помиите, които изсипаха обилно върху него Алки и Алкажа.
6. Който е “избрал Духовната общност на АА”, всъщност в повече случаи изобщо нняма вече нужда от друг тип помощ, защото е на правилен път и ако съумее да се задържи на него, вече е спечелил. Никой не се опитва да вкарва такива хора в терапия, защото те нямат нужда от нея (но точно такива хора водят сбирки в здравните заведения и участват в тях). Имат нужда много други хора, които по различни причини не са в състояние сами да стигнат до АА или да се задържат там. След терапия ВСИЧКИ те са вече членове на АА, а поне 20-30% от тях остават активни в Общността.

Има ли във всичко това каквато и да е вреда за АА? Каквото и да е отричане на принципите му? Ако някой не успее да види очевидната полза за развитието на Общността в такова сътрудничество, значи много се старае да не вижда.

И последно:

7. “Който е избрал Духовната общност на АА” и нейните истини, знае, че АА не се борят за нищо и против нищо. Че принипът им е да променят само себе си. Че всеки има право на избор. За да има избор, трябва да има алтернативи, нали? Хвърляне на повече или по-малко камуфлирани обвинения, че всеки, който се занимава с помагане на зависими извън АА (освен едниствения д-р Добринов), го прави заради бизнеса, че злоупотребяват с обществени (а и папски, бре!) пари, манипулират, правят далавери, използват горките зависими за свои нечисти цели, още повече - стремят се все повече хора да стават зависими... и още много такива... - е отнемане на алтернатива. И не е нито честно, нито справедливо, нито има нещо общо с духовните принципи на АА.
Боли ме това. Затова се опитвах да покажа своята истина изпод хвърлени върху нея помии.
Боли ме, защото познавам десетки честни и всеотдайни хора, които такива твърдения обиждат. И защото мен в АА ме научиха на ДРУГО отношение към света и към хората. Научиха ме да ги обичам, не да мразя и плюя. Понякога си мисля, в същото АА ли израснах аз?...

И наистина вече точка по въпроса от мен.