Алки, много ти благодаря, че като те потърсих за помощ, не беше в такъв етап на възстановяването си, че да ми кажеш – не мога да си спомня в момента. Вместо това часове наред и подробно ми разказваше живота си и пиянските си изпълнения и точно какво си направил, за да постигнеш мечтаната от мен свобода.
Четох някъде, че ако не си спомням последния си запой, то значи той предстои.

Освен това знам, че ако не работя с други алкохолици ТАКА КАКТО ТИ РАБОТЕШЕ С МЕН:
„Особено важно бе да работя с други така, както той бе работил с мен. Той казваше, че вярата без дела е мъртва. Колко вярно бе това за алкохолика! Защото ако един алкохолик не усъвършенства и разширява духовния си живот като работи и се жертва за другите, той не би могъл да преживее бъдещите изпитания и житейски затруднения. Ако не действува, той сигурно отново ще започне да пие, а ако пие, със сигурност ще загине. Тогава вярата наистина ще загине. С нас нещата стоят точно така.“

Като си помисля, че ми обясняваше като на петокласник тъпанар /какъвто съм си/ за какво става въпрос и ти какво си направил и като си помисля, че сега мога да си навиря носа и да почна да се правя на по-голям майстор от тебе.... Щото нещо съм нацупен. Жестока болест.
Но все пак не ми се ще да се превръщам в онзи позорен неблагодарник от „Пази боже сляпо да прогледа“.
Естествено ме е срам, че не мога да обърна достатъчно внимание във форума и да споделям опита си. Ще положа усилия в тази посока и ще се опитам да споделя нещо повече от – пий много течности, яж шоколад, как си днес, дръж се /за парното/.