Най-тежката абстиненция, която преживях беше преди :
Две години, два месеца и седемнайсет дни.
И това всъщност беше моето дъно. Излизах от един много тежък неколкодневен запой. Мислех си ,че ще изляза както досега - успокоителни, страхове и панически атаки. Да ама не! Припаднах на улицата, съвсем трезва, Диазепама не помогна, а ужасът растеше с всяка секунда. Тогава се сетих да пийна алкохол - и започна да минава. След още два такива дни, в някакъв проблясък на . . .Какво всъщност беше това? Просто се видях - сутрин се мъча да не пия, гълтам успокоителни до безпаметнос , но те не действат, и посягам към бутилката. Вече не ми е вкусно, не ми е интересно ,не искам да пия! Но пия, за да не полудея от ужас. Заспивам за часове, дори минути, само за да се събудя и да започна пак.И си казах - "Не искам да живея така!НЕ ИСКАМ! Алкохолът вече ми отне толкова много, всичко. Не ме интересува, ако иска да ме убие, ще трябва да го направи на трезво. Повече няма да му дам и минутка от живота си, животът е мой, а не негов!"
И това беше. В началото не беше лесно, но се справих. И не съжалявам за нито една секунда прекарана в абстиненция. ЗАСЛУЖАВАШЕ СИ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите