“... всяка терапия някога свършва... А после какво става?”
Ами, нали АА не свършва...
Терапията дава на (а поне би трябвало да даде) един инструментариум за работа със себе си, с който човек може да продължи и самостоятелно да борави после. Но е много трудно, да не кажем невъзможно, да го прави съвсем сам през цялото време. Защото механизмите на алкохолната болест, за които толкова пъти ставаше дума тук, деформират нашето съзнание, мислене, преценка на нещата. И го деформират често и след като сме спрели да пием, даже месеци (а и години понякога) след това. Пример за това е първият ти постинг по въпроса, Еми. Ако го прочетеш пак, може би ще видиш, че всъщност ти си си отговорила сама на своите въпроси и съмнения:
“Мога да кажа, че в началото ми беше много по-лесно, докато ходех на сбирки на АА. Сама, наистина е трудно. Пак става, но този страх дето ме обзема ме кара да се чувствам ужасно несигурна и неспокойна. Нещо трябва да се промени, не може все така да продължава...”
Еми, не знам по каква причина си престанала да ходиш на сбирки. Предполагам, че е била важна за теб. Но аз не познавам достатъчно уважителна причина, заради която бих поискала да рискувам да съсипя трезвения си живот. Причинно-следствената връзка в изказването ти е очебийна, а това, че ти не я виждаш (ти!!! която толкова пъти си доказвала тук интелектуалния си капацитет!?), е живо доказателство, че в момента мисленето ти не е трезвено...
Това, което пишеш за състоянието си, адски много прилича на класическо описание на рецидив на алкохолната болест. Или на “фазата на стената” според Горски. И двете са нещо нормално и неизбежно в процеса на възстановяване и по-лесно или по-трудно, но се изживяват. Но многократно по-трудно когато човек е сам. Ти обаче много добре знаеш какво можеш да направиш за да не бъдеш сама със своите страхове и безпокойствия, и мисли за пиене. Не можеш да промениш факта че алкохолизмът е хронична болест, която се проявява чрез рецидиви. Но можеш да промениш своите реакции в момента на рецидива така да се защитиш по-ефикасно и преди всичко да ти е по-леко и по-добре.
И внимавай със съветите да му теглиш майната на алкохолизма и да търсиш другаде “нормални” причини. Има голяма доза истина в тези съвети – и точно затова са още по-опасни в такива моменти...
Еми, стискам ти палци. За първата трезвена година и много следваши. Знам че можеш да се справиш (кой ако не ти?!). Но не го прави по-трудно отколкото си е...
Самотата има различни лица. Но поне с едно от тях си в състояние да се пребориш веднага...