Здравей, Еми!
Пишеш:"Не пия, но ми е много трудно САМА."
Много е интимна темата за самотата. Най-интимната за мен, ако въобще може да бъде степенувана.
След първите шест месеца непиене се оказах в безтегловност. Казват, че човек тежи на мястото си, а аз не знаех къде е моето. Разумът ми се бе концентрирал върху това да не посегна отново към чашката. Шест месеца се радвах на ежедневните си успехи, "еуфорията" ме "вдъхновяваше" и мотивираше.Това едва ли бяха емоционални състояния. Разумът ми градеше рационални схеми за оцеляване. Този, същият мой разум водеше живота ми тогава. Емоциите, чувствата ми, бяха останали назад. Нямам спомен тогава например да съм се впечатлил от жена. Не помня да съм харесал филм, книга или песен.А животът си течеше.И когато се почувствах стабилен по отношение на алкохола и рационалното в мен се "насити". Тогава емоциите се освободиха. И си беше страшничко и самотно. Когато преди време в темата на girasole "Страхотен ден" писах, че усещам постигането на онзи душевен конфорт, за който винаги съм мечтал, аз разбрах, че емоцията и чувствата и разума в мен са намерили своя баланс. Моят си баланс и то без алкохол.
Сега имам моменти, в които или разумът или емоцията надделяват, но винаги търся баланса. Понякога не успявам и точно тогава и при мен се връща спомена за алкохола. Той го "можеше"...
И този форум ме провокира и да мисля и да чувствам.
А темата за самотата е наистина интимна и мисля, че в момента разумът ти търси решение на емоционален проблем. Моят не го може, разбрах го.

Пази се и успех!