|
Тема |
Re: Нормално ли е поведението на семейството ми [re: мaя] |
|
Автор |
Aня (новак) |
|
Публикувано | 02.04.07 13:01 |
|
|
Всичко това са сложни и многопластово взаимообуславящи се (леле, как звучи само...) неща. И аз си бях задавала многократно такива и подобни въпроси. Но стигнах до една своя истина: както и да е, за мен (и за моята трезвеност) е важно просто да ги приемам тези неща като част от моята действотелност. Демек, признавам право на други хора да си имат своя истина и свои емоции. До края на живота ще съм благодарна на баща ми. Но не осъждам майка ми. Тя си е такава. Това е нейно ограничение. Аз си имам свои...
Мисля че всичко това е част от едно примирение? смирение? съгласие? - светът да е такъв, какъвто си е. Аз не мога да го променя. Но мога да променям себе си. Аз съм част от този свят. Затова, променяйки себе си, своя живот, променям света. Само така. Само толкова. Само?...
Това е може би едно от най-важните за мен открития, които постигнах благодарение на трезвеенето си и на АА.
|
| |
|
|
|