Един необходим встъпителен постинг в общ план. Когато днес се говори за характер, става дума за доказана със средствата на експерименталната психология психична структура. С помощта на електрография, на миография, кирлианова фотография, хромография и ред проективни тестове от рода на Сзонди, BBCT и пр. Т.е. нещо, което може да се види и да се проследи във времето като съвкупност от на взаимоотношения със света. Един характер е определен начин на чувстване и емоционално отреагиране, той стои по определен начин, диша по определен начин, ходи и гледа по определен начин, има определена телесна морфология. Характерът не е темперамент, т.е. старото делене на сангвиници, холерици, меланхолици и пр., което правеше Теофраст, няма нищо общо с модерните определения. Той е оная първична емоционално-чувствена арматура, оформяща се от деня на раждането докъм седмата година от живота ни, когато възприемаме света предимно чрез чувствата и емоциите си. Около нея се надстроява сградата на бъдещата личност, той предопределя до голяма степен бъдещите ни психични успехи или неуспехи. Което често става по абсурдни и болезнени начини.

Характерът се ражда, за да ни предпазва при социалните и интимните ни контакти чрез определени реакции, плод на “хронифицирани” сътресения в емоционалния ни живот в ранна възраст. Заради тях говорим за характерови травми. Те деформират емоционалната арматура по определен начин, уж за да е по-устойчива в бъдеще точно на тия сътресения, пред които в една по-крехка възраст се е огънала. Там се пропуква осъзнатото ни рационално поведение и често пъти един тип мотивация, свързана със страхове, подтиснатост и гняв, изглеждащи за повечето хора абсурдни, взима връх. На базата на тези травми, се определя и типа характер. Той е като черна дупка - не е желателно да надничаме в нея без чужда помощ, за да не пропаднем.. Бурята, която руши зданието на разума и хармонията. И както един организъм има своите слаби места и рискови зони, така ги има и всеки характер. За оралния това са зависимостите, хранителните психогенни разстройства /анорексия, булимия, хиперфагия/, биполярните разстройства /циклотимия, циклофрения/, и в соматичен аспект – на дихателния апарат.

По-просто казано, характерът е оная невидима бариера, в която се спъваме, за да паднем на носа си, когато сгафим. Казваме си виновно, няма пък, няма повече да правя така, но няколко дни по-късно реагираме по същия начин, и слисано не можем да разберем що така небето пак се стоварва на главите ни, като иначе сме толкова умни. Т.е. тази структура има подсъзнателна природа, затова трудно се поддава на опитомяване. За съжаление всички я имаме.