Еми, кьор кютук съм, и не помня какво точно беше писала. Май за честния самоанализ. Правя го от години и все повече намразвам себе си. Пет пари не струвам. Преди малко на н-тата бира обяснявах на един квартален алкохолик че би могъл да се справя, да работи каквото и да е, за което се плаща, чистач на вход например -изхождах от собствения си опит- все някак се справям, а той проси и ми говори неща, които теоретично разбирам "как да работя, имам алкохолна епилепсия" и ни приема, ни предава - на 9 май е на ТЕЛК за пореден път, 2 група, 105 лв. месечно. Е, купих му храна, цигари и пиене. Това ми е непонятно. Но непонятно ми е и доминиращото тук - НИКОГА! Че аз за утре имам куп работа, трябва да предам резултатите утре сутрин, а дяволчето на рамото ме кара да скоча за патронче, и сигурно ще го направя. Не се оплаквам, знам, че проблемът си е мой, много добре го разбирам - и какво от това?
Та да се върнем към самоанализа - всяко заровяне в миналото, в целия ми провален живот ме кара да се мразя още повече. И да се самонаказвам с алкохол. Защо например тази вечер,, когато от утрешните резултати може би зависи работата и бъдещето ми, изпитвам неистово желание да се донатряскам? Ей тъй, саботирам сама себе си. Не струвам и не заслужавам. О, лесно ми е да прехвърлям вината на скапаното си рождено семейство и детството - което хич не беше лошо в сравнение със сега - знаете за оправданията. Лошото е, че проклетите 12 стъпки мен като че ли ме скапват повече и затвърждават убеждението ми че съм лайно. А същевременно споменът за "детето генийче" си е там някъде... Аня, попадала съм на references за една книга - The drama of the gifted child или нещо подобно, сигурно има и други - би ли постнала или изпратила в АА на Веслец нещо от сорта, макар и на полски?
Та адиктид, разбирам те за тийнейджърския акъл - и аз съм на този хал и това сигурно е нормално, тъй като алкохолът като решение на житейските проблеми е спрял нормалното ни развитие /аз се напивам от 13-годишна/. Но от опит ти казвам да забравиш това за високото айкю, ако продължаваш по твоя метод, който е и мой. Затъпяла съм тотално. Не мога да повярвам, че неща, които съм писала като тийнейджър са мои - сега са непосилни за мен, да не говорим, че е непосилно май дори да се справя със задачките-закачки в работата утре и най-вероятно дори няма да отида на работа, ще взема болнични и т.н. - знаете. Лали и Моан, редактирайте смело, като употребила /и то добро количество/ по правилата на АА нямам право да се обаждам. Знам, че сте прави, но някак си не мога. Желая ви успех на всички. А аз отивам за патронче. Шит!