|
|
| Тема |
 Re: права си...но е адски трудно [re: nekoi] |
|
| Автор |
girasole (усмихната) |
|
| Публикувано | 13.03.07 09:03 |
|
|
|
Докато те четях се замислих защо толкова хора(и аз включително) се провалят толкова пъти, преди да спрат. Защо отново и отново посягат към алкохола, дори тогава, когато той носи само болка.
Хрумна ми как в началото на трезвеенето ми отначало се притеснявах как ще направя дадено нещо без всякакви вещества.
Но това беше само съвсем в началото. След това открих очарованието да изпитвам разни ситуации(дори и неприятни), да усетя желанието за алкохол или успокоително и. . .да го преживея. Усещах буквално как желанието се стопява и на негова място се появява усещането за мир.
И си казвах "Справих Се". Без гордост, само с една голяма благодарност към моята Висша Сила, че е до мен и този път.
Разбрах, че към чашката ме е водила мисълта, че НЯМА да се справя. С умората, среща с неприятен човек, забързаността и лудостта на света около мен. . . и толкова други неща, от които съм бягала.
Днес не бягам, защото разбрах, че щом нещо ми се случва, значи ще се справя с него. А ако ще си справя, за какво ми е химията?
Да, трябваше ми доста време да го проумея, голямо писане падна по Програмата на АА, докато направя Дванадесетте стъпки част от моя живот.
Но по-добре да пиша, отколкото да пия и да съсипвам всичко около мен с това.
Усмихни се, има изход!
| |
| |
| 
|
|
