|
Тема |
Re: Непростимо 4увство за вина [re: Rossemary] |
|
Автор |
_koko (новак) |
|
Публикувано | 05.03.07 01:27 |
|
|
"Дано да мога да помогна на брат си, дано той да иска да приеме това, както и да избере да живее."
Здравей, Rossemary! Радва ме факта, че не си загубила вяра, защото "дано" е много повече от "дали' и "не мога".
Спирането на алкохола не е невъзможно.
Аз ти благодаря и тъй като явно не си в България - ПОЗДРАВИ!
Зимна къща
Калин Донков
Ако в чая въздъхнат горчиви треви
И потръпне червената риза на клена,
Иде време за горест, иде мраз несъмнено,
А сърцето на лятото още кърви.
По кръга на студените мокри скали
Гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван
И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
А сърцето на лятото още гори.
С изяснени във мъчна усмивка черти
Всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита,
Синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
А сърцето на лятото още тупти.
На мъглите през мрачното млечно море
Завърни се от някъде, излъжи ме навеки
И ябълка матова донеси от далеко
И сърцето на лятото няма да спре.
Помисли и за себе си.
|
| |
|
|
|