Здравей Rossemary. Аз съм алкохоличка, но не пия дълго време и много добре разбирам как се чувстваш. Но не бива да позволиш алкохолизмът на друг човек, дори най-близък, да разруши И твоя живот. Не си егоистка, това звучи абсурдно след като години наред си правила толкова много за брат си! Не си виновна нито за болестта му, нито за сегашното му окаяно положение. Ти всъшност каза сама една много важна истина:
“само и единствено той би могъл да си помогне и да промени живота си”. Така е.
Само той е отговорен за живота си. Ти си направила вече всичко, каквото си могла. Ако един алкохолик не поиска да промени нещо, никой и нищо на света не може да му помогне. Една горчива истина, но истина. Както и тази, че на някои алкохолици не сме в състояние да помогнем. И че много от тях просто умират от тази болест без да позволят да им се помогне...
Единствено нещо, което според мен би могла още да опиташ, е да декларираш по-нататъшна помощ но при определени условия, които ТОЙ трябва да изпълни. Например да се срещне с друг трезвееш алкохолик (тук ще намериш много такива), да отиде на сбирка на АА (тук ще намериш координати), или на лекар - каквото и да е, но ТОЙ да започне да върши нещо. Иначе, колкото и да опитваш, историята ще се повтаря. Той трябва осезаемо да разбере, че вече няма мърдане, че повече никой няма да му помага ако той продължава така. А всъщност, ти нали виждаш, че в опитите си да му помогнеш, ти си му помагала главно в пиенето, нали?
Щом той сега е отчаян, това може би е добър момент за такива решения...
Брат ти от София ли е?