По този въпрос неведнъж сме говорили.
Ако приема, че няма никаква друга сила по-висша от мен, остава изводът, че аз съм най-висшата сила за себе си.
Поне на мен това ми се струва абсурдно. Ако аз съм най-висшата сила за себе си, защо тогава толкова години съм се саморазрушавал с алкохола?
И защо спрях това саморазрушение именно, когато потърсих силата по-висша от мен и се обърнах към 12-те стъпки на АА?
И ако аз съм най-висшата сила за себе си, защо съм толкова слаб в толкова много неща, дори и днес, когато не пия?

Последният постинг на Ани отговаря точно и на моето схващане.
--------
АКО някой е вярващ и идентифицира тази сила със своя Бог, това си е негово решение. Но всеки човек си има някаква “висша сила”, дори ако не го осъзнава.
-------
Кръстен съм в православната църква и какво по-естествено да идентифицирам моя Бог там и да търся най-близък контакт с Него, когато вляза в нейните храмове.
Без да се придържам най-строго към нейния канон и без да търся нейните слаби места (каквито впрочем има всяка религия).
И без да отричам правото на останалите да имат свои богове, различни от моя.