|
Благодаря на всички за мненията, и поздрава ми хареса.
Nekoi, пишеш:
И всеки път тръгвах с желание, вършех работата с кеф и за мой кеф, но много много не мислех за крайния резултат. И то всеки път се получаваше.
Значи, до Нова Година така беше и при мен - не мислех за крайния резултат, не очаквах награда за добре свършената от мен работа, не исках кой знае какво от живота, и нещата вървяха плавно, чувствах се добре.
Но дойде един момент, в който се размислих, че е време да спра да се нося по течението ден за ден, и реших, че трябва съзнателно да променя живота ми към по-добро и в професионален и в личен план. Реших, че съм достатъчно стабилна по отношение на алкохола. Ето, вече не пия, скоро стават 10 месеца. Знам, че ще станат, както знам, че ще стане година и повече трезво време.
Наскоро завърших едно обучение успешно и после проведох един разговор с шефа за промяна на длъжността и повишение на възнаграждението ми. Осмелих се да го направя, защото преди 3 месеца имах едно добро предложение с доста по-високо заплащане, но не го приех, защото ми дойде неочаквано, страхувах се от промяната и не се чувствах подготвена, че ще се справя с работата. После се размислих и вложих всичко от себе си в професионалното ми израстване във фирмата, в която работя... и чакам отговор след оня разговор с шефа, за да съм наясно какво да правя... Това чакане (от един месец!) ме убива... изнервя ме, тежи ми, и ми пречи да се концентрирам във всяко нещо с което се захвана.....
|
Re: Липсва ми оживлението във форума [re: _koko]
