Не само при теб е така, Еми.
И при мен беше същото и съм го казвал неведнъж на сбирки. След около две години трезвост започнах да се чуствам по абсолютно същия начин като теб. Изчезна предишната еуфория, че не пия.

В първите месеци само фактът, че успявам да бъда трезвен и успявам да върша на трезва глава нещата, които преди правех само с алкохол, ме изпълваше с огромна радост. Само това ми беше достатъчно, за да съм щастлив.
После "свикнах" с новото положение и то престана да ме радва, започнах да го приемам като нещо естествено.

И затова на мен ми помага да се връщам към алкохолното минало - не да го размахвам като плашило, както казва един глупак, а да се подсещам, че трябва да бъда благодарен за това, което съм днес. И да не придирям много на разни "проблеми", които превръщам в съзнанието си в ПРОБЛЕМИ.

Еми, ти признаваш, че си започнала да мислиш "е, голяма работа като не пия" - ами много голяма работа е, че не пиеш. Тази е най-голямата ти работа.
Защо не помислиш да тръгнеш пак на сбирки.
Част от решението на проблема ти, според мен, ти сама си го формулирала в заглавието на тази тема "Липсва ми оживлението във форума"

Ако ние не идваме тук във форума или на сбирките, кой ще ни го направи оживлението. Ако ние си кажем "спрях да пия, нямам нужда повече от форум, нямам нужда повече от сбирки, сега имам други задачи в живота", кой ще опита да помогне на следващите, които още не са спрели да пият. Така както на нас ни е било помогнато.
И най-важното - с подобно мислене рискуваме собствената си трезвост.
Сещаш се защо, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите