|
Тема |
Re: Честит Св. Валентин [re: puvpav] |
|
Автор |
Aня (непознат
) |
|
Публикувано | 16.02.07 00:59 |
|
|
Разбира се, че ние, не другите, имаме проблем. И че другите около нас е нормално да живеят нормално. А ние да свикваме с новия начин на живот - малко по малко и търпеливо. Аз свикнах отдавна. Но за мен именно новия ми начин на живот означава да не помирисвам алкохол (най-вече защото не ми е приятно - както и не стоя в пушещата компания, не защото ми се пуши, а защото ми смърди!). Или поне да правя всичко възможно (тоест това, което зависи от мен) да не го правя. Значи, ако някой мирише на алкохол, не го целувам. А ако някой иска да го целувам, идва да ме целува когато не е пил (абе знам, зе сигурно на мен ми е по-лесно - със съпруга трезвен алкохолик!...) . И всичките ми близки и приятели го знаят.
Друг е въпросът за ”нормалното”. Спомних си как преди 11 години баща ми по собствена воля и инициатива е заявил на цялата рода, дошла на именния му ден, че няма да ги черпи с алкохол! Защото аз първата година отказвах да участвам във всякакви алкохолни мероприятия и предупредих всички да не ме канят на такива, защото няма да дойда. Тогава, след първоначалния шаш, се оказа, че събирането беше много приятно и весело, въпреки липсата на алкохола - и оттам нататък стана НОРМА, че при нас се празнува без алкохол. Подчертавам: аз никога не съм искала нито от татко, нито от никой друг да решат такова нещо. Те просто си направиха сметка какво за тях е по-важно: бутилка на масата или моето присъствие. Никой никога преди нито след това не ми е показал по-ярко любовта си към мен... (това към Светивалентинската тема...) Но това също не означава, че те не употребяваха алкохол - при други случаи, с другите си познати, без мен.
|
| |
|
|
|