В реда на мисли за здравия егоизъм/не го слагам в кавички нарочно/ искам да споделя нещо, което ми се случи преди два дни. Бях поканен и отидох на събиране със стари приятели и познати. Имаше хора, които не бях виждал години. Замислено като купон, това събиране се превърна в един много приятен и откровен разговор. Спомени, смях... Аз бях единствения на минерална вода. Нищо ново за приятелите ми. Те са ме приели с тази напитка. Времето минаваше неусетно и така посрещнахме утрото. Малко преди да се разотидем един познат се надвеси и ми каза на ухо "Шапка ти свалям" Помислих, че е за нещо от разговора ни, погледнах го, а той сочеше чашата ми с вода и продължи "Да, да, за това става дума. Отдавна исках да ти го кажа ". Не можах да кажа нищо. Мисля, че дори се изчервих. Не се бях и замислял дали ще чуя подобно нещо. Не го бях и търсил. Сигурно дълбоко в себе си бях много по-подготвен да откажа предложение за питие например.
Навън ме "посрещна" едно хубаво, слънчево утро и се чувствах отлично. Тези няколко думички ме бяха заредили с такова желание за живот, че забравих и недоспиването и дребните си ежедневни тревоги. Егото ми беше доволно, сито, та чак преяло...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите