Докато пиех, (понякота и сега) нямах здрави личностни граници. Правех нещо за някого, само защото съм го обещала на "пияна глава", или подтиквана от чувство за вина, или за да изглеждам добре. Естествено, че ще се чувствам зле от това насилие над мен самата. И се мисля, че точно тогава съм задоволявала егото си.
Докато сега, не обещавам нещо, което знам, че неискам да правя. Но като че ли се разбирам по-добре с околните. Мисля, че това е "здравият егоизъм". И видях, че малко хора се сърдят, когато кажа "не".)Поне много по-малко, отколкото си въобразявах) Разбрах и още, че когато се уважавам, без да се възнасям, получавам уважение и от хората около мен. Дали защото спонтанно се научих да ги уважавам и тях?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите