|
Тема |
Re: Отговори [re: Araпи] |
|
Автор |
girasole (усмихната) |
|
Публикувано | 29.01.07 09:34 |
|
|
И на мен ми се е случвало да говоря, да говоря и да говоря. И да не ме чуват или разбират. И то при положение, че говоря само ако ми поискат съвет.
След такива "разговори" се чувствам изтощена, изнервена, изцедена. Питам се какъв е смисълът, и не го виждам.
С времето се понаучих на "здрав егоизъм". Когато някой ме попита"Какво се е случило с теб?", " Как спря?" или дори "Изглеждаш различно", просто казвам какво се е случило с мен. Че спрях да пия и да вземам разни други вещества благодарение на програмата на 12 стъпки. И точка. Просто го казвам като факт, а не като съвет.
Случи ми се една позната миналата година да ми каже направо "Искам и аз като тебе!", но когато разбра, че трябва не само да спре да пие, но и да работи върху себе си ,да седне и да пише, т.е. тя самата да вземе в ръцете си своето възстановяване, се отказа. По-лесно е да чакаш някой друг да ти свърши работата - лекар, психолог, свещеник. . .При мен не помогна.
Може би програмата е прекалено простичка, не се заплаща нищо, и затова няма голям интерес към нея?
Друго си е да си купиш скъпо хапче, което "завинаги" да те отърве от алкохола!
Ама няма такова, то се видя.
Усмихни се, има изход!Редактирано от girasole на 29.01.07 09:39.
|
| |
|
|
|