Здравей Моан!
Разбира се, че човек трябва да се развива и да върви напред и нагоре. Нали всичко в този свят расте. Онова, което не расте нагоре, то е болно, сбъркано и лудо, така мисля аз. Но като зависима, аз просто нямам спирачки! В нищо. Затова когато действам като обсебена, когато правя всичко, само и само да стане на моето, и то сега, тук и веднага, както снощи, ми светва лампичката, че съм в опасност. И трябва да спра.
Знам също така, че човек небива да се отказва от мечтите си. Никога не трябва да заменя своята мечта за нещо по-малко, или чуждо. Но и тук трябва да си налагам ограничения. Поне аз.
Като безнадеждна мечтателка, мога да седя с часове и да виждам идеален световен ред(моят, разбира се). Виждам нахранена Индия и Камбоджа, Африка и Филипините. Няма война, има достатъчно храна, хората си отглеждат зеленчуци, деца, цветя и кучета и . . супата ми изкипява или си пропускам спирката. След такъв "тур" се чувствам изчерпана, защото много ясно, че не мога да нахраня нито един африканец, и се депресирам. Затова мечтите ми се свеждат до там, да купя сандвич за някое хлапе от Лъвов мост. И го правя на другия ден.
Май малко объркано звуча, но всъщност исках да кажа, че трябва да имам мярка въвъ всичко, защото преди я нямах в нищо. То се видя, когато се опитвах да изпия всичкото пиене наведнъж.. . .
Все още се уча как се живее в трезвост, така че не ме вземайте много насериозно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите