|
Здравей girasole,
Много хубава тема. Гледам я откак се появи и си мисля върху нея. Но ми звучи малко прекалено това с егото, честно казано. Открай време си мисля, че мързелът и егоизмът движат света :) Не, не са положителни качества, но как бихме оцелели без тях? Само със смирение и себеотдаване? Да, хубаво би било, но в днешния свят, оправдано и възможно ли е изобщо?
Честно казано, изпитвам леко съмнение, че алкохолиците са по-себични от хората с други пороци. Според мен е въпрос на среда и характер доколко егоизмът е развит у даден човек. Недостатъците и болестите му може би влияят в даден(и) момент(и), но не вярвам, че са определящи за по-силно подчертания егоизъм у някои хора.
Та това, което всъщност ме провокира да пиша по темата, беше:
В отговор на:
Когато проверявах последния сайт, осъзнах, че точно в този момент робувам на егото си. Казах си "Стига, ще го чуеш друг път". Но това мое нетърпение, нежелание да изчакам, да попитам някого, да приема съвет. . . Точно това е. Тъпото ми его...
Ами ако всеки път, когато искаме да постигнем нещо и се стремим към него, решаваме че това е проява на егоизъм? И се отказваме, за да не робуваме на егото си?? Не, не трябва да ставаме егоцентрици, но можем ли да усетим къде точно е тънката разлика между стремежа ни да се развиваме и безполезното служене на егото?
Мисълта ми беше, че за мен няма нищо лошо в това да се стремим, да се борим, да се развиваме, да опитваме винаги да се движим напред и нагоре /не на всяка цена и не потъпквайки, разбира се/. Нима това е признак на егоцентризъм? И дори да се възприеме като такъв, трябва ли да зарежем всеки стремеж и всяко желание, за да не служим на егото си? Ако поглднем на нещата от тази страна, изглежда, че всяко нещо, което правим с цел да постигнем някакъв резултат, е робуване на егото. И коя тогава е разграничителната линия между това и безкористното, некасаещо егото ни ДОБРО? Има ли такова въобще?
|
Re: Отговори [re: girasole]
(Quantum satis!)
