Когато бях дете, пиенето събираше семейството, близки и далечни роднини в едно весело празненство.
Мъжете пиеха и се наслаждаваха на пиенето. Забавляваха се. Разказваха си невероятни истории. Смееха се. Танцуваха. Очите им блестяха. Бяха големи. Разказваха подвизите си и т.н.
И същевременно, когато се напих за първи път и повръщах в мивката /бях на 15 или 16 години/ - на другия ден ми беше заформен страхотен скандал.
Може би тази двойнственост да се струва нормална на нормалните, но на мене не!
Как така хем не трябва да пия, пък пиенето е единственото удоволствие?
Естествено забраните, укорите, скандалите, проповедите, разумните съвети и посочването на недостатъците ми, не предотвратиха развитието на алкохолизмът ми. И тези хора имаха най-добри намерения.

НО КЪДЕ БЕШЕ ЛИЧНИЯТ ИМ ПРИМЕР? ЗАЩО СОЧЕХА СЛАМКАТА В ОКОТО МИ, НО НЕ ВИЖДАХА ОГРОМНАТА ГРЕДА В ТЯХНОТО?

Тази ситуация ми прилича на начинът по който терапевтите се напъват да лекуват зависимостта алкохолизъм - бъди смирен и не сочи чуждите недостатъци - ехоооооооооооооооо! Ами това, че не съм смирен, кой ми го посочи?
Бъди толерантен - ехоооооо! Ами ти защо не бъдеш така толерантен, за да изтърпиш моята нетолерантност и да ми покажеш на собствен гръб как става това?

Щом жив човек може да изтърпи моите номера, простотии, остроумие, заяждания, хитрости, оплаквания, рационализации - и то без да ми ги навре веднага в муцуната - и това по един чудодеен начин да ме кара сам да проумявам ден след ден, малко по-малко. Да следвам примера и да вървя по следите на хиляди възстановили се за СПОКОЙНА, ПЪЛНОЦЕННА И ЩАСТЛИВА ТРЕЗВОСТ хора.

Сещам се за една дзен-притча. Много ученици се стичали при известен учител, за да получат просветление. Един от тях се оказал крадец. Останалите помолили учителят да го отстрани. Сенсеят не се съгласил. Кражбата се повторила. Тогава учениците заплашили, че всички ще напуснат вкупом, ако учителят не отстрани крадеца. Тогава старият мъдрец казал нещо от сорта: "Сори ученици. Вие правите разлика между добро и зло, но този нещастник не може. Кой ще го научи него? Дори и всички да ме напуснете, аз пак няма да се откажа да уча този пич." В този момент крадецът се разплакал и оттогава променил коренно настройките си.

Как някой ще добие моето доверие и ще ми помогне да преодолея егоцентризма и старите си нагласи, ако този някой упорито сочи недостатъците ми и ми ги пъха под носа. И това естествено го прави с най-добри намерения?

Постът на Алки е великолепен.
...

Успех на всички и дано да не сте толкова болни, колкото съм аз.
Тези неща не ги пиша за да доказвам на някой разни работи, а единствено за собственото си възстановяване.
Така работи Програмата - само ако предам това което съм научил, мога да го задържа. Леко парадоксално.

Не нападай идеите на другите. Съсредоточи се върху своите и обяснявай само тях. Лали

Редактирано от Lali на 22.01.07 12:42.