Ами това са популярни книжки, които имат по-скоро успокояващ ефект, четива от рода на "Джобен терапевт" или тия на Карнеги никога не се съобразяват с конкретните особености, индивидуалността и потребностите на четящия - оттам и проблемите с тях.

А за групата съм напълно съгласен. Едно самотно четене на Стъпките, без комуникацията, без принадлежността и без утвърждаването, които дава групата, е също толкова изолирана и интелектуална работа, както четенето на каквата и да е друга литература - т.е. с половинчата полза. Истинското духовно израстване и истинското духовно общуване е това в групата по принадлежност. Щото едно е да четеш за самоанализ и да декларираш риторично готовност за отстраняването на недостатъците /стъпка 4-6/, друго е да получиш обратна връзка за себе си от живи хора. Второто е болезнен процес - там най-ясно проличава до каква степен си способен да разчупиш егоизма си - когато не всички ти харесват, повечето не се съобразяват с очакванията ти, по-различни са от поносимото, сблъскваш се с чуждо его, не само със своето, трудно ти е да приемеш мнение, което не ти харесва и пр.
В групата /в частност в клуба/ човек се учи да живее и възвръща сринатото си социално поведение. Щото групата е минимодел на социума с цялото му противоречие и трудности. Четенето и ровенето в нета имат значение, но по-скоро поддържащо или информативно. И при двайсет часа четене човек не научава толкова, колкото при два часа работа по програмата в група.

Знам, че тук четат и хора, които още се опитват да се справят сами, казаното е не да ги обезкуражава, а да им даде по-сериозен стимул да създадат група.