Относно Бил и предсмъртното му желание:

Първият ми терапевт, алкохолик Яцек, е може би най-важен човек за моето оздравяване. В неговото лице - за пръв път в живота си - видях един алкохолик, който е трезвен (той тогава беше с 4 години ремисия, аз - с 2 седмици), благороден, умен и достоен за уважение - и който също и в тази отрепка, каквато се чувствах тогава, успя да види човек достоен за уважение. И аз му повярвах, че това може да е истина, и това беше начало...
През всичките -найсет последвали трезвени години, ми остана - и много пъти ми даваше сила - споменът за този Важен Човек, всъщност за първото въплъщение на моята Висша сила...
Миналата година разбрах, че Яцек се е пропил жестоко, че никой не е в състояние да му помогне да спре.
Не знам какво ли става с него сега, не знам жив ли е още, пие ли или не.
Но нито за миг не престанах да мисля за него като за най-важния човек за моето оздравяване.
Доброто, което човек е успял да стори, си остава факт, независимо от болестта му и от това, доколко той е успял да се справи с нея.

Относно Милан - защото аз извиках духа му и искам да приключа тези спиритистични експерименти:

Въпреки отчаяните си усилия той никога не е приел, а още повече не е реализирал истински Първата стъпка, камо ли останалите 12... Постоянните му запои са били пряк резултат от това. Имам чувството, че самият той би се засегнал малко от сравнението с Бил...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите