Мъжът ми вече не знаеше искам ли сериозно да направя нещо за пиенето си. Държах се предизвикателно, защото се страхувах. Просто не знаех какво да правя. Когато той дойде да ме прибере, видях, че подписва нещо. Обърнах се към него: „Недей да подписваш нищо тук!” Смятах да съдя града за лошото отношение към мене. Франк се извърна и ме погледна в очите: „Естър, не забравяй, че си в ареста, а не в къщи.” Не бих искала никога да ме гледат по този начин. На лицето му бяха изписани омраза, отвращение и най-черни мисли. Всъщност сигурно съм видяла повече омраза в израза му, отколкото е имало, защото миналата седмица някой ми беше дал да прочете статия за АА в „Сатърди Ивнинг Поуст”, която му беше дала известна надежда.
Това беше още нещо, което бих могла да опитам – АА. Но Франк се боеше до смърт да ми даде вестника заради лошото ми отношение към всяко негово действие. Така че той изчака още седмица-две и аз не мисля, че изобщо съм оставала трезва през това време. Франк беше заминал за някъде и като се върна, си спомням как ме завари пияна. На сутринта той влезе в стаята ми и каза: „Естър, нямам желание повече да те поучавам, но искам да прочетеш тази статия. Ако искаш да опиташ това, аз ще те подкрепя. Ако не искаш, по-добре се прибери при родителите си. Аз не мога да седя и да те гледам как се унищожаваш.”
Когато той излезе, си помислих „какво ли е това чудотворно нещо.” Изпих две-три чашки, за да фокусирам погледа си, и видях страховитата снимка на ужасен пияница на първа страница – той беше небръснат и тъй като не можеше да поднесе чашата до устата си, я придвижваше с пешкир през врата. Но след първия абзац нещо се случи. Осъзнах, че по света има и други хора, които се държат като мене, че съм болна и страдам от действителна болест. Тя си има име и симптоми къщо като туберколозата и диабета. Не бях напълно неморална, лоша или зла. Изпитах голямо облекчение и струва ми се за първи път осъзнах, че с мене нещо ужасно-ужасно не е наред. Дотогава собственото ми поведение така ме беше обърквало, че никога не бях се спирала да помисля.
И така, както вече казах, аз не знам как и защо помагат АА. Знам единствено че достигнаха до мене чрез статията в „Сатърди Ивнинг Поуст”. Не знаех на кого да се обадя. Когато Франк се върна в вкъщи и му казах, че искам да опитам, той ми обясни, че бил даден номерът на пощенска кутия в Ню Йорк, където да се пише. И така, писах до бюро по Общинско обслужване в Ню Йорк и това бюро винаги е било важно за мене. Днес, благодарение на разрастването на АА, бюрото е много по-голямо от тогава.
Седнах да пиша в събота. Ръцете ми така трепереха, че помолих мъжа си да пише вместо мене, но той отказах. Било нещо, което трябвало да направя сама. И така, написах писмото с разкривени букви само след седмица от Ню Йорк пристигна колетче с литература на АА. Изпратиха ми стандартното писмо, като на всички, но към него Рут Хок, секретарката, която не е алкохолик, бе добавила бележка на ръка, защото виждала, че случаят ми е сериозен. Този личен момент също ми помогна.
Това беше събота, а в неделя мъжът ми заминаваше. Каза ми: „Почакай да се върна и заедно ще потърсим този човек.” /Беше човекът, който бюрото на АА ми препоръчваше./ Франк замина, а в понеделник стана една седмица да не съм пила. Исках помощта на АА от цялото си сърце и душа. Т статийката във вестника бях научила доста за себе си. В понеделник сутринта се чувствах отлично – трябваше ми само четвъртинка. Купих си шишенцето и късно вечерта се обадих на телефона, но човекът, започнал групата, бил в болница, така че не знаех какво да правя. В писмото от АА ми посочваха само номера на този мъж – жени нямало.
Останах пияна от понеделник до петък и петъка наричам откриването на АА за мене. Много се радвам, че стана тогава. Макар да знаех, че пиенето е признак на онова ,което не е наред с мене, и че не би трябвало никога да пия, вече си мислех, че нямаше да успея. Искам да не забравям това последно пиене, докато съм жива. Беше едно от най-лошите пиянства в живота ми. И така, в петък следобед, в шест без пет, изпих половин водна чаша топъл джин и за първи път помолих Бог за помощ.
Има много хора, на които съм дълбоко признателна – на мъжа си /и най-големия ми критик/ за щедрата любов и съчувствие, които ми помагаха в целия път; на хората преди мене в АА, вдъхновение за първата статия, която прочетох; на приятеля на Франк, който му посочил статията; на Рут за личната й придружаваща бележка; на първия разговор в АА; на епископа си, чиято любов и вяра ме водеха; на всички членове на хюстънската група за търпението, добротата и помощта… и на много други.
През втората ми година на членство в АА се преместихме в Далас. Аз обаче работех сериозно по Дванайсетте стъпки и онова, което се боях, че ще е бедствие, се оказа благословия. Работата ми с други алкохолици ме отведе, ден след ден, към още по-широк и богат опит.
Бих искала да ви разкажа за всичко, което АА направиха за мене, за всичко, което мисля и чувствам за АА, но това е нещо преживяно и не мога да го изразя с думи. Знам, че трябва да работя по Програмата, докато съм живо, но и знам, че само така мога да остана трезва и да живея щастливо.
Моят живот сега е съюз между Бог и човек, който ме подкрепи навсякъде и във всичко. Той в известна степен ме награждава и се отплаща на всяка крачка. Станал е хиляди пъти по-лесен и по-прост в сравнение с безкрайните компромиси и конфликти от преди. Отплата намирам всеки ден в по-хармоничните отношения с останалите хора, във все по-ясната представа за истинското значение на живота, в любовта и благодарността, която съм получила в качеството си на Божи инструмент в живота на хората. По този начин постигнах радост и възнаграждение, каквито никога не съм очаквала.
Думите на доктор Боб и Бил навсякъде са с мене. Доктор Боб казва: „Любовта и работата за другите ни държат сухи,” а Бил добавя: „Винаги трябва да помним, че първата ни задача е да дадем помощ на алкохолиците, които все още страдат.” Доктор Боб държи нещата да останат прости, за да не се заплитат. Това са последните му думи, които помня, но мисля, че сред нас има хора, които понякога са склонни да влагат ново, по-сложно съдържание в Стъпките. За мене, Програмата на АА е достъпна за алкохолиците, защото може да бъде постигната във всички области на живота и защото постиженията й не са наши, а на Бога. Чувствам, че няма прекалено трудно и отчаяно положение, прекалено голямо нещастие, които да не могат да се преодолеят от Великото Братство – Анонимните алкохолици.