Здрасти Вал!
Туй за гените и лечението го казаха и по Коледа, та отново зарадваха алкохолишката ми мисъл. Че ще може пак по някакъв лесен начин – като глътна някое хапче, да разреша проблемите си. Май че споменаха за японци или други някакви учени. Ама какво значение има.
И аз като тебе си мислех, че много пия, щото много държа и изобщо не предполагах, че съм алкохолик. Обаче ми попадна една книга на Ева Войдило – „Да простиш”. Там прочетох историите на пострадалите от алкохолика. Истории на жени, деца, майки и бащи на алкохолици.
В този момент усетих какъв ужас съм посял наоколо. Колко страдания съм причинил, колко хора съм изгорил /както казва джонни/.
И аз си мислех, че това се оправя само с непиене. Просто не пия. Дали защото ще съм вързан или защото ще изпия правилното хапче, но просто няма да пия. Хоп – и готово. Егоизмът ми изчезва. Алчността ми също. Желанието ми за господство, за много секс, за свръхсигурност – се изпаряват. Тези моя прояви, които са посели болка и вреда и които са извор за моето страдание.
И заживявам мирно и доволно.
Обаче не се случи така. Не пих – но продължих да страдам и да тормозя моите близки. Цяла една година.
Затова съм скептичен относно всякакви медицински разрешения. И сега виждам алкохолици, които не пият, пък бухат хапчета или други дроги. Или пък като моята нещастна едногодишна трезвост – скърцат зъби и стискат мускули. Ами честито излекуване!
Защото алкохолизмът /болестта, която се намира в главата, а не в шишето/ е болест на три нива – 1.болест духовна; 2.болест емоционална; 3.болест физическа.
За да се излекува тази болест, трябва едновременно да се излекуват и трите нива.
Според Програмата на АА – Духовната програма, първо се лекува душата. Този елемент от човека, който е задушен от егоизма и егоцентризма.
Този егоизъм ще избие в различни посоки, ако човек не е пристрастен към алкохола. В света има над 200 /двеста/ вида групи за взаимопомощ, които основават своето лечение на Програмата на АА.
Значи има най-малко 200 /двеста/ вида зависимости.
Освен алкохолици има и: наркомани, хазартаджии, сексуални маниаци, преяждащи, работохолици, пристрастени към хапчета и т.н.
Тоест – ако аз не бях генно предразположен към алкохолизмът, или ако в ранна детска възраст ми бяха били ваксина против тази болест – какво щеше да се случи?
Щеше ли моят огромен егоизъм да се подтисне?
Или тази генноалкохолна ваксина щеше да инжектира и излечи и моята душа и моите емоции?
В книгата „Грях или болест” един финландец алкохолик – Калерво /тогава от 15 години трезв/ казва приблизително следното – Благодарен съм, че съм алкохолик. Защото ако не бях алкохолик, то щях да имам някаква друга кофти невроза, с която вероятно нямаше да мога да се оправя.
И аз така мисля. Защото сега осъзнах, че проблемът ми не е само в тялото - гените. Не само в шишето. Проблемът се корени и в болните ми емоции и в болната ми душевност.
Поради това лекарите са безпомощни срещу алкохолизма: „Ние лекарите, отдавна си даваме сметка, че алкохолиците се нуждаят изключително много от някакъв вид морална психология, но приложението й бе свързано с трудности, надминаващи очакванията ни. Може би с ултрасъвременните стандарти и научния подход към всяко нещо ние не сме подготвени достатъчно, за да успеем да приложим СИЛИТЕ НА ДОБРОТО, КОИТО СТОЯТ ИЗВЪН НАШЕТО СИНТЕЗИРАНО ПОЗНАНИЕ.”
И поради това съм благодарен, че съществува Духовната Програма на АА.

Освен това ти си разбрал още при прочита на Първата стъпка, че си алкохолик.
Аз доста по-късно от тебе разбрах, че Първата стъпка се състои от две части: 1.признахме, че сме безпомощни срещу алкохола и 2.че животът ни е станал неуправляем.
Ако проблемът беше само в алкохолът, то тази Стъпка щеше да се състои само от една част – Признахме, че сме безпомощни пред алкохола, бихме си ваксината/пихме си хапчето и нещата станаха тип-топ.
Обаче така става само в американските екшъни.
В суровата алкохолишка действителност няма такъв хепиенд.
Там следва Втората част от Първата стъпка – че животът ни е станал неуправляем.
И тази неуправляемост вече е извън контрола на алкохола. Спирането на алкохола не връща управляемостта.
Така че нека не чакаме с телешка радост благодетелите-швейцарци да ни приготвят новата Алко-Милка високо от планината.
Щото на нас развитите алкажи тя няма как да ни помогне. Тя ще направи нещо там с гена и ще премахне /да речем/ пристрастието ни към алкохола.
Но как жадуваното алпийско лекарство ще направи живота ни управляем?

Затова аз нямам намерение да премина в хибернация и да чакам бъдещите поколения да ме размразят и да ми бият швейцарската панацея, която може и да не успее да подреди живота ми като на филм.
Мисля да продължавам с Духовната Програма на АА, пък евентуалните швейцарски бонбони да ми дойдат горница!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите