|
Здравей и от мен.
Ще ти отговоря набързо, като ще се постарая да не звуча много наставнически и сериозно.
Колкото до това, че "грешната спойка" си остава до края на живота, това е така. Както при диабета, или някакъв физически недъг, човек се учи да живее с него. За цял живот, но само днес. Ако се питаш - "Защо точно аз", не знам, и на мен досега никой не ми е отговорил, така че спрях да питам, и започнах да действам.
За мачовете - какво да ти кажа, аз сега започнах да ходя , хареса ми. Но има места, на които не съм стъпвала откакто спрх да пия, и не ми липсват.
Едно губиш, но пък много печелиш.
На сбирките не се събират някакви сухари, просто си говориме кой
как се справя без алкохол, и всеки път виждам, че съм избрала правилния път.
Освен това ние неговориме само за алкохол и за алкохолни страдания. Излизаме заедно, ходиме в Софияленд, на Зимната пързалка, на Витоша, в някой парк, абе правиме всички неща, които алкохолът беше откраднал от нас.
Питаш дали трябва да промениш целия си живот. Ами аз го промених, но защото исках, а не защото някой или нещо ми го налагаше.(И доколкото се познавам, това щеше да има обратен ефект)
Така че, променя се всичко и нищо, това зависи от теб.
Съжалявам че ти отговарям така хаотично, май вече съм в празнична еуфория.
Как да ти кажа, че знам как се чувстваш, какво изпитваш, какви са твоите страхове и желания. Ами знам, защото съм като теб.
Искам в тази нощ да прегърна всеки страдащ зависим, да му кажа, че има изход, че има друг живот и че е прекрасно да го живееш.
Но каквото и да кажа или напиша, само ти си този, който ще живее своя живот. Само ти можеш да вземеш решение как да изживееш днешния си ден.
Аз мога само да се моля да започнеш и след това - да успееш -всеки един ден.
Усмихни се, има изход!
|
Re: Здравейте и от мен... [re: nekoi]
