Остарял Лъвът, и не можел да си намира плячка.
Оплакал се на Бухала, и Бухалът, нали си е мъдрец, му помогнал да реши малкия си проблем:
- Ти, Лъве, ще речеш, че ти се е явил сам Богът - на животните - и ти е казал, че всяка събота всички животни трябва да се събират на централната горска поляна, и ти да избираш едно животно - за жертва на Бога. Така Бог ще бъде омилостивен, щото Той инак е много страшен, макар и славен, и за всички животни ще е добре - дори и за това, което ще бъде жертва - защото то ще отиде веднага и директно при Бога, без да чака да остарее и умре.
Зарадвал се Лъвът, и сторил така. И, разбира се, проблемите му изчезнали. Всяка събота Лъвът избирал по едно охранено животно за жертва, и тази жертва му стигала точно за една седмица.
Никое животно не разбрало малката хитрина на Лъва. Всички се събирали и жертвали охотно - нали всички печелели от това?
Само Кума Лиса се досетила. Тя не била застрашена, защото била слабичка и малка, пък и месцето й - киселко, но, макар и хитруша, имала добро сърце. Разбира се, страхувала се от Лъва, та затова отишла при Бухала и му рекла:
- Ти, Бухльо, като даваш тия съвети на Лъва - нямаш ли съвест?
- Че, мен кво ми е? - отвърнал Бухалът. - Пък и - не са ли всички доволни?
Замислила се Кума Лиса - наистина - всички били доволни ... освен нея.