Биби, напиши как потръгнаха нещата. Стискам ти палци. Знам че е адски трудно (но вярвам че Girasol е права!).
Пращам ти едно писмо, писано от човек в подобно положение на твоето, което току-що превеждах за Арка. Може би с нещичко да ти помогне... Ас ко не и с друго, поне с мисълта че не си сама този проблем.
А съвети?
Не осъждайте. Не отхвърляйте. Обичайте.
Обичайте човек, не давайте съгласие за постъпките му, които ви нараняват.
Обичайте и не позволявайте това да разруши ВАШИЯ живот. И на детето ти.
Обичайте и поставяйте граници. И ги отстоявайте.
Обичайте и не вярвайте. Алкохолът лъже.
Обичайте и казвайте че обичате (човек, не постъпките му).
Обичайте и помнете, че алкохолизмът е смъртоносна болест. Някои алкохолици умират без да сме в състояние да им помогнем. Това е една жестока истина. Но истина.
Това се нарича твърда любов. Не: обгрижване.
Не се опитвайте да говорите с пиян човек. Говорете - с обич, но категорично - веднага когато изтрезнее. Но това всеки трябва да стори САМ.
И сам да поеме отговорност за живота си. Ти си отговорна за своя. И (засега още) на детето ти.
Сърдечно те поздравявам. Стискам палци. Дано Новата година да запоне за теб по-новому.

А ето и писмото:

Мила Майко.
Целия ни живот е разрушил Алкохолът. То беше винаги и навсякъде. Алкохолът, който направи от нашето малко семейство група от трима напълно чужди един на друг хора, които по случайност живеят под един покрив. От дете помня постоянни пиянски скандали, които продължаваха дори и по-късно, когато вече изтрезняхте с баща ми.
Детският ми живот представляваше една верига от срам и страх. Срама заради теб и страха за теб. Днес съм вече на 37 години, но тези чувства продължават да съществуват в мен, те са живи и предопределят моето функциониране. Както преди съм се връщал от училище, така днес се връщам от работа със същия страх – трезвена ли си, не си ли си направила нещо. Но сега страхът ми е още по-голям, защото вкъщи са и моите деца. Твоите внуци. Те вече предостатъчно са изживяли и изстрадали. Заради всички около тях: заради мен – бащата алкохолик, заради майка им, която ги изостави и заради Теб – баба им, която пие непрекъснато и за която няма нищо свято. На всичкото отгоре те бяха онеправдани също и в приемното семейство, където са ги дресирали, били и злоупотребявали с техните –държавни пари. И където също много често присъстваше алкохолът.
Можеш ли да си представиш, какво чувстат внуците ти? Аз мога чудесно да си го представя, защото нали самият аз чувствах същото – и го чувствам досега. Един такъв мой “сувенир за спомен”, останал от детството. Тогава се чувствах изгубен, отхвърлен. На никой от вас (имам пред вид Тебе и Татко) не му дойде на ум, че аз мога да имам някакви проблеми, нещо да ме затруднява или тормози. Не ви е идвало на ум, че не мога да се наспя преди да отида на училище, че не мога да доведа вкъщи приятели. Защото биха могли да видят моята пияна, вулгарна, често окървавена мама. Знаеш ли, че когато ти отиваше в пиян вид да се къпеш – а това се случваше почти всеки ден – аз не спах и бдих да не се удавиш? Помниш ли, че някога влазох вкъщи през таванско прозорче и те отрязах от примка? Знаеш ли, че този ад, който сте ми сготвили, е в мен до ден днешен?
Още като ученик си купувах вино, после и водка – и се напивах, сам и съзнателно, за да не ви чувам. Този навик ми остана. Съвсем доскоро, още преди няколко години, когато на пръв поглед всичко при мен вървеше добре, продължавах да търся убежище от самотата си – или в алкохола, или пред телевизора... Сега не пия вече трета година, от две години се боря за законно възвръщане на децата си. Толкова много искам да им създам истински дом, различен от този, който самият аз имах. Но ще съумея ли? Нали не познавам истинска семейна топлина, не знам как се изгражда тя.
Мамо, много те обичам, въпреки това, че не си била до мен в най-важните моменти от моя живот. Искам да вярвам, че ще ми стигнат силите да дам на децата ми такава любов, каквато аз самият не съм усетил. Моля те, помогни ми, помогни ни. Не разрушавай това, което можем все още да изградим заедно.
Марек