Здравейте всички - стари и нови приятели. Много ми е драго да ви чета, особено като си спомня, как стояха нещата в бълг. АА още преди 6-7 години...
След 12-та трезвена Коледа все още мога да кажа че е трудно. Не заради алкохола - в моя дом от 12 години няма алкохол и няма за мен заплаха от страната на ”поливащите” (дори на местата където поливат - отдавна умея да се справям с тях). Честно казано, никога нямаше. Истинската причина за пиене винаги е била в мен, самата аз съм, значи, единствена заплаха за себе си.
Но е трудно. Защото това е винаги момент на замисъл, на спомени, на равносметка... И колкото последната да е положителна, колкото и поводи да има да съм доволна от себе си, колкото и да съм щастлива в трезвения си живот - все отдолу наднича някаква стара тъга. С която съм се примирила, която е част от мен, с която даже не бих искала да се разделя може би. Но коледната радост е винаги една ”тъжна радост”. Трудна радост.
Преди си мислех, че това ще се промени някога. Сега вече се опитвам (донякъде успешно) да го обикна. Да си дам право на това че на Коледа винаги ми се плаче.
Стига философии. Пожелавам ви щастлива, слънчева и суха Нова Година.