здравейте!
пиша чак сега, понеже нямах интернет достъп през последните 2 дни.
много благодаря за мненията и подкрепата ви. може би това е единственото място, където назидателния тон е заместен от приятелски съвет, солидарност и подкрепа.
снощи бяхме се събрали по повод, семейно...много настояваха да ми сипят вино...
дори баща ми каза"айде, 1 чаша става". и казах, че съм на антибиотик пред останалите, отказах.правеих си наздраве, но не близнах от виното. мислех си как след тази чаша ще ми се допие втора, лкак после ще си измисля причина да сляза до магазина и ще си купя резерва, как съм способна на всичко, за да се донаквася. дори и да пия тайно от кухнята на домакините.
дори и да не го направех снощи, щеше да се успокоя, че съм минала само 1 чаша. и тази вечер евентуално също щях да се пробвам /нали снощо е могло/ и......пак..........старата песен.
мисълта за последната абстиненция, потене, тремор и страх ме ужаси.
представям си го така:
да си скъсам гъза да изчистя вкъщи перфектно, да се скапя от умора, да дам луди пари за препарати...и когато съм готова и щастлива, че е чисто да събера всички улични боклучийски куфи и да ги изсипя навред из къщи. и как после ще си казвам "няма ли най-сетне да се свърши това чистене, умирам и не издържам от умора вече". та така и с пиенето . поне аз така си го представям образно за себе си и ми помага.
п.п. Еми, добре ли си?Какво ти е? Оправяй се бързо!