Здравей зависима!
Не знам дали при някой от тук присъстващите, спирането е станало от раз!
Едва ли... Лично аз не познавам такъв. Важното е че все някога става!

Това, че вече си убедена, че болестта е прогресираща, показва че осъзнаваш необходимостта да спреш да пиеш. Виждаш как колкото по-дълго време не пиеш и после се издъниш, толкова абстиненцията е по-зле... и все по-трудно става да излезеш на светло. За това, само с непиене не става. Трябва заместител на алкохолното мислене, който при мен стана с Програмата на АА.

Не е лесно човек да си промени мисленето, не става бързо, нужно е търпение и постоянстване, много упоритост трябва. И когато натрупаш трезво време, започваш да забелязваш промяната в теб. Това става мотивация да продължиш да не пиеш, ден след ден виждаш че можеш и ВЯРВАШ че занапред ще е така.

Винаги има изпитания и ще има изкушения, но когато се научим как да се справяме в живота без алкохол, намираме правилните решения. И когато отмине момента на изпитанието и ние сме трезви, се зареждаме с още повече сили и оптимизъм.

П.П. отговарям ти чак сега, защото от 3 дни съм на легло, с ужасни болки... но не посегнах да пия, повтарям си че ще мине, колкото и страшно да ми изглежда.