Чувството за вина също може да поражда симптомите ти, без черния дроб да е увреден. Психосоматичните ти неразположения вероятно се дължат на факта, че от известно време (ти си знаеш откога) си мислиш дали не си алкохоличка.
Не съм лекар, но ми е познато това, за което говориш. Че съм алкохоличка вече е безпределно ясно, и то не отвчера. През последните години също редовно и не толкова изследвах черния си дроб с надеждата, че всичко е наред с него въпреки литрите алкохол, с които го заливах в продължение на десетилетия. Казвах си - ако резултатите са лоши - значи край с моето пиене. Завинаги. Ходех и давах кръв пила, като че нарочно, може би съм искала да видят, че нещо не е наред и да ме спрат. Те да ме спрат, каква заблуда...При последните изследвания с надежда питах доктора - ама и с ензимите ли всичко е наред? Първото, което правех навръщане от поликлиниката с хартийките, на които пише че всичко е в норма (на границата с лошото, но в норма), беше да си купя водка от първата изпречила се лафка и да почна да си пия още по пътя за вкъщи. Радостна и доволна, че моментът на спирането още е отдалечен за неопределен срок.
Утре правя месец без алкохол. В първите дни болката в дясното подребрие беше доста силна и стряскаща. Писах на човек от АА, той ми обясни, че черният дроб се е втурнал да обработва с бясна сила мазнините, които досега не е имал никаква възможност да "обгрижва", зает с алкохола.
Но все още при всяка моя натрапчива мисъл "пие ми се", бодежът изниква моментално. Случва се и на моменти, когато чета или слушам за болестта и проявленията й, когато се докасвам до разкази на хора от АА или когато си спомням за своите.
Задържането на течности намалява рязко още след 72-ия час от спирането.
Няма да се наложи да ти източват 8 литра от корема, ако се вслушаш в това, което ти каза Новагодин...А той ти казва само да не слагаш каруцата пред коня. Ето тук е тестът:
http://aa-bg.dir.bg/_wm/anketas/?df=707